V   ХАРИЗМАТА – СЪЩНОСТ И ФАКТОРИ,

                                                         КОИТО Я ОПРЕДЕЛЯТ
  Базисни елементи – облекло, външност, лицеизраз, речеви изказ, професионализъм. Как се изгражда устойчив публичен имидж.   
      Информацията – същност. Етиката  на оратора.
     Думата харизма е гръцка и означава  „ дар на благоволението и благоразположението”.  В книгата – изследване„Харизмата и нейният ефект” /2004 / австралийският политически коментатор, говорител и водещ за Ей Би Си , Би Би Си   Дезмънд Гилфойл , сега преподавател в Национална школа към Радио Ей Би Си помества коментар, техники, стратегии, психологически нагласи, упражнения, ролеви игри, изводи от анализа на 30 000 интервюта .Специалист в областта на социалната психология, Д. Гилфойл е изнасял множество лекции по масови комуникации и медийно присъствие в страни от няколко континента, както и из цяла Австралия. Специалист още в образованието, електронната журналистика и невролингвистиката, той е посветил повече от десетилетия на изучаването и моделирането на човешкото поведение и неговото усъвършенстване. Тук поместваме резюмирани откъси от неговата книга.
      Харизмата като дар за влияние върху Другите, обхваща личностното развитие, авторитета на говорещия, автентичния му статус, способността да убеждава. Харизмата е резултат от сложни взаимодействия.  Това е цялостен магнетичен пакет от умения, стратегии и модели, познат като харизматична комуникация.
  Ключът към харизмата е в творческото дефиниране и управление на личните характеролотични дадености: въображение, наблюдение, способност за учене, четене и реагиране на различен тип ситуации. Към тези дадености още спадат: любопитство към света, умение за задаване на добре обмислени и оригинални въпроси, съобразителност, чувствителност, емпатия, личностна етика. Последната се изразява чрез няколко постулата:
   -         поемане на отговорност;
   -         „Да се прави онова, което е правилно”;
   -          Да се повдига духа на Другите;
  -         Умения за себепрезентация – изкуството да подредиш информацията за себе си, за своите възгледи и схващания за света; ценностният потенциал на личността. Етичната харизма съществува тогава, когато ораторите:
   -   са се сдобили с влияние, което не е подарък, а
       личностна победа;
   -   притежават способност да убеждават и  
       въздействат;
      -   събуждат доверие със своята искреност;
      -   вдъхновяват своите слушатели;
      -   спазват обещанията си;
  -    информацията, която поднасят на аудиторията
       си, е с универсална значимост и сериозност.
      Шест са основните фактори, които определят живота на харизматичната личност:
     -    Власт – за какво я използват – за осакатяване
       на другите или за подпомагането им;
     -    Лична визия;
     -    Комуникация;
     -    Стимулиране – за поробване или за  
          вдъхновение го използват;
      -   Цели – помагат ли чрез тях или са
          егоцентрично –  материалистични;
        -    Етика –поемат ли рискове за общото благо.
       Харизматичният Говорител – винаги обръща внимание на следните особености: прическа, сдържан грим / дискретен /, лицеизраз / усмивка, приветливост, симпатия /; начин на обличане – дрехата като цветово послание; тембър на гласа; адекватност на емоциите от аудиторията; речеви изказ; ерудиция. Още в начина на ръкостисканесе разпознава харизматичната личност. Затова трябвя да има познание върху начините ръкостискане. Комплекс от упражнения би помогнал за разпознаването на хората чрез стила на ръкостискане.
       Деловият външен вид и лицеизраз са много важни при първото впечатление. В САЩ доверие буди строгостта на облеклото, а не говорителят в ежедневната си дреха.
       Тялото – трябва да се погрижим то да изглежда добре. Всеки уважаващ себе си човек би трябвало да каже „Не!” на излишните килограми. Тялото трябва да изглежда красиво!  Относно движенията на оратора пред аудиторията – препоръчително е да се движи в малък кръг наоколо- може да слезне сред слушателите,да се приближи до първите особено при по – важни моменти от речта.
     Образованият маниер, с който говорителят контролира гласа си / тембър, дикция, / невербални снопове жестове трябва да е налице като синтез на възпитание и лична култура. Още в първите секунди нашата физиономия, гласът, посланието, външният вид оформят 90 % от оценката, която ни се дава от аудиторията. Не е препоръчително да фалшифицираме тембъра на гласа си, за да звучим по – убедително. Трябва да говорим естествено и искрено. Както не трябва да си създаваме и маска – нека бъдем автентични, непосредствени! Да бъдем максимално себе си!
   Харизматичната личност се отличава с ФЛЕКСИБИЛНОСТ  ТОВА Е УМЕНИЕ ЗА ЕМОЦИОНАЛНА ИНТЕЛИГЕНТНОСТ. Справянето с житейските изпитания създават тази емоционална интелигентност; уважаването на личните чувства и зачитане на чуждите са в основата й. Затова е препоръчително да „тренираме емоционалната аеробика” – ДА СЕ УЧИМ ПОСТОЯННО ДА ИЗРАЗЯВАМЕ РАЗЛИЧНИ ЧУВСТВА.
   Упражнение:  Говорете на въображаем партньор в рамките на 1 минута като последователно изразявате: очарование, нетърпение, благост, налагане на волята, замисленост, дързост, изненада, симпатия, спокойствие, търпение, обич, любезност, решителност, флирт, откритост, тревога, тъга, очакване, гняв, ликуване, ужас, копнеж, веселие. Целта на това упражнение е да разшири диапазона на усещанията и техния интензитет като им придаваме глас и образ. За да успеете да изразите дадено чувство – най – напред трябва да го усетите дълбоко в себе си. Черпете с пълни шепи от собствения си опит в областта на искрените си чувства – така ще се научим да ги разпознаваме, както и да разпознаваме и чуждите.
      Базисно умение на харизматичната личност  е интонацията. Тя изразява паралингвистични аспекти. От изключително значение е как изразяваш посланието в речта!
       От особена важност е емпатията – умението да се застава на чуждата гледна точка. От това умение по – нататък се разраства друго – съпричастност, състрадателност. Д. Гилфойл посвещава специален параграф на емпатията – проявявана към аудиторията и в живота – тя е от особена важност за нашия имидж. Ако липсва това умение, слушателите ни причисляват към осакатените и студени индивиди. Препоръката към нас е, ако желаем да се развиваме и станем харизматични: Да бъдем нежни и открити към хората около нас!
     Овладяването на гласа в добра дикция  показва дали можем да контролираме начина, по който можем да използваме гласовия си апарат. Защото „ образованият маниер на изразяване и говорене отваря всички врати”. Ако позволим на себе си да говорим небрежно като докер с дъвка в уста или носово, за да изразим непукизъм – веднага „падаме” в очите на аудиторията си.
    „Човешкият глас е инструментът, на който свири душата” – твърди древна поговорка. За харизматичната личност е важно да познава 5 – те аспекта на добрия глас:
-         Височина – открий своя център! Не говори високо, не крещи! Не мънкай под носа си, надявайки се аудиторията да получи ушеоргазми – особено мъжете, които говорят така / гърмящо или флегматично ниско/ са сексуално нестабилни, твърдят паралингвистите. Индивидуалните чувства определят качеството на гласа – това не трябва да се забравя!;
 -  Резонанс  - определя се от „маската” – характерната част между зъби, небце, скули, чело, череп. Добрите оратори усещат гласа си из цялото тяло вследствие добрия резонанс. Упражнение: Изговори съчетанието „хм” като дишаш дълбоко и спокойно. Прави го всяка сутрин след събуждане;
-         Емфаза – подчертавай думите, които смяташ важни да внушиш на аудиторията си чрез ударението. Удължавай гласните, например: Сега ще съобщя нещо мноооого вааажнооо...;
-        Сила –тя  създава централен проблем в рубличното говорене. Крясъкът е израз на примитивност; 
-         Темпо  - реувай по – бързо темпо с по – бавно. Когато се налага – прави пауза / минипауза / 1 – 2 секунди и драматична пауза от 1 – 5 секунди. Говори с изразителност и мелодичност – това се постига и чрез интонацията.
     Как да изградим устойчив публичен имидж
     Д. Гилфойл препоръчва:
   - Бъди последователен!  Твоите ценност да бъдат: честност, интелигентност, умереност, справедливост, любопитство, служи на Другите с почтеност и емпатия! Не бъди високомерен!
   -   Направи си списък с качествата, които искаш да притежаваш и го озаграви „Моите метакачества” / -„мета” означава „след”/Например: С какво печелиш хората? С какво ги отблъскваш? Думи, с които забавляваш? Думи, с които развличаш? Думи, с които предизвикваш? Думи, с които изкушаваш? Думи, с които радваш? Думи, с които обвиняваш? Думи, с които радваш? Направи си списък: Моите специални качества . Бъди бдителен, когато приемаш чуждите мнения на доверие! Търси приятели и се оглеждай в очите им!
   -  Ако те „уцелват” със словесни куршуми – не се превръщай в Иван или Мария невзрачните.
     Устойчивият публичен имидж се опира на нашата идентичност: Кой си? Коя си? Идентичността включва:
-    ценности;
-         убеждения – в какво вярваш?;
-         какви са твоите способности?;
-  какви са твоите умения, дарби, таланти, интереси, знания?
-         Набелязвай си ясни цели – стъпка по стъпка!;
-         Поведението е също част от идентичността – как действаш в определен контекст?;
-         Водач ли си / лидер /? Ако се фокусираш върху бъдещето – си лидер;
-         Мениджър ли си? Ако се фокусираш върху настоящето – си мениджър.
    Упражнение: Избери си име – метафора. То отразява твоята същност. Например аз бих си избрала – кедър. Според Речника на символите /Бидерман / кедър означава: кипарис, символ на устойчивост. Пази душата от поквара, нетленно дърво. С него Соломон гради храм в Йерусалим. Само Господ може да повали това дърво. / с. 171 -172 /.Твоите убеждения, синтезирани в метафора, която си избираш да те изразява, се превръщат в самосбъдващи се предсказания. Имай вдъхновяващи убеждения!
     Бъди успешна личност благодарение на:
-         самоувереност;
-         силен самоконтрол;
-       целенасочена ориентация за бъдещи
     постижения;
-         емпатия и работа в екип.
    Личната визия подпомага харизмата. Визията и личната мисия са сиамски близнаци. Визията – това е твоят вътрешен потенциал, вътрешен пламък, който определя личния и житейски успех. Тя е фактор № 1 целите ти и смисъла на живота ти. Личната мисия е начин да бъдеш. Ценностите ти определят този начин – отношение към света и твоето място в него.
      Ако още не си наясто с визията и твоята мисия, време е да предприемеш поход в търсене на себе си. Започни от твоите приоритети. Намери вдъхновение, което да обедини твоите ценности, а чрез тях – твоите действия. Изтръгни нещата, които имат смисъл и значение за тебе. Не търси одобрение, а дерзай! Остави през съзнанието да преминават картини, емоции, представи, асоциации – чуй интуицията си / подсъзнанието / - тя ще ти помогне да откриеш значимото за тебе, за да му се посветиш. Паралингвистиката изследва всичко това, нейни представители още твърдят, че „намирането на собствената визия и мисия може да се случи чрез пророчески сънища, спомени и мечти от детството, срещи със значими хора и др.” Това трябва да стане навик – препоръчват те. Трябва да се превърне в портфолио – своеобразен бележник, който да носим винаги със себе си – той помага в трудности като лечебна билка.
     Твоите ключови ценности се превръщат в отправна точка за твоето поведение. Харизматичните личности са наясно със значимите за тях ценности. Те затова демонстрират толкова силно, уверено и завладяващо присъствие. При тях не се среща ценностния конфликт. Защото те конкретизират значимите за тях неща и ги отстояват с начина си на живот.
       Няколко примера: Движещата сила за Сократ е истината. Неговите прочути въпроси имат не научен характер, а етичен. Той не разсъждава за естеството на света, а за това – как човек трябва да живее. Сократ е преподавал за етични категории като: въздържание и умереност, приятелство, смелост. Аудиторията познава Сократ като мъдрец, умен, с чувство за хумор . Най – важното за него е търсенето на истината. Той вярва, че ако човек знае кое е правилно, той би трябвало да го прави. Знанието според Сократ е свързано с доброто, а невежеството – със злото. Методът, който използвал в своите изследвания и публични изяви бил наречен еленкос  - опровергаване чрез подробно разпитване. Сократ прилагал този метод в практическите решения за това как да се живее.Сам любопитен към света, той прави по – лошото да изглежда по – добро и уми другите на това. Сократ предал на Платон интереса към нравствените проблеми и желанието да обясни предназначението на света. Както Сократ, така и Платон се занимавали с познанието за Доброто.С употребата на аргументи и с търсенето на истината започва това, които днес наричаме философия.
    Аристотел също е харизматична личност. Етиката е една от неговите силни страни, нещо повече- на нея той посвещава различни изследвания и публикации, една от които е „Никомаховата етика”, посветена на баща му и неговия пример за мисията в живота му.
       Блажени Августин, роден в Северна Африка по време на Средновековието / 354 – 430 сл. Хр. / е професор по реторика в Рим. Запалва се по Цицерон, едва 19 – годишен, наричайки го „аристократ на мисълта”. Воден от пламенен стремеж да постъпва правилно, Св. Августин е пример за харизматично излъчване и влияние над аудиторията. „Знай, за да повярваш” е неговото кредо.
     Упражнение: Избери си 6 ключови ценности, на които държиш. С коя би се разделил? Кои остават? Тези, с коитоне можеш да се разделиш и държиш на тях – те ще ръководят твоя избор в различни житейски ситуации.
      Харизматичната личност е оптимист – мечтае да извърши това, което досега не е правено. Наред с мечтите , той притежава способност да вдъхновява Другите. Пример за това е Ричард Брансън, английският милиардер, собственик на звукозаписно студио, аеролинии, компании от различно хуманитарно естество и др. За него може да се прочете в автобиографичната му книга „Как се разделих с наивността си”  - особено ценна за всеки, който превръща сдобиването с харизма в своя житейска цел.
      Благородният и разумен риск, обединен със страстите и ценностите на личността също създават житейската визия.  Една от най – интелигентните прояви на харизматичната личност е мечтата, плод на продуктивната въображение, обединена с дързостта да се рискува заради нея – до постигането й.
       ИНФОРМАЦИЯТА
     Когато харизматичната личност готви своето слово за пред аудиторията, то информацията трябва да бъде с цел. Чрез нея аудиторията да разбере:
-         Кой си ти?;
-         Твоята идея;
-         Твоите компетентности;
-         Твоето поведение;
- Кого представяш / фирма, институция, работодател и др./.
     Изложението на твоята реч трябва да спазва следната схема:
-         атрактивно начало;
-         мотиви за избор на темата;
-        настоящ статус на проблема, който засягаш
    чрез  темата;
-         твоите идеи / - я / за промяна;
-         ясна цел – защо е необходимо това;
-         силен финал.
     В изложението добре е да докосваш чувствата на аудиторията като се базираш на искрената твоя чувствителност. Говори така, че да събудиш интуитивни и емоционални реакции, а след това – обективни и рационални желания за действия. Черпи от резервоара на човешките чувства. Харизматичните личности ако спечелят сърцата на аудиторията, ще спечелят и умовете им.
    Необходимо е също така да изложиш най – добрите средства за постигане на целта: решения, които предлагаш; действия, които препоръчваш; аргументативна стратегия. Необходимо е изясняването на всеки горепосочен аспект.
    Психологическото и стратегическото рамкиране на речта се нарича МЕГАРАМКА. Това е вид управление на човешките възприятия. Тя включва глобалната картина без детайлите.  Аристотел я нарича АТЕХНОЙ  - да вградиш посланието си в границите на висшите намерения. Нарича се още рамково подреждане на информацията. Крайната цел е позициониране на публика и оратор в единно цяло чрез основната идея или ключовата човешка ценност. Позитивните реакции на аудиторията придават мощ на изказването. Ето някои добродетели и ценности, КОИТО ДА ПОДПОМОГНАТ ХАРАКТЕРА НА ПОСЛАНИЕТО, одобрявани в целия свят: доброта, здраве, мир, избор, щастие, честност, истина, визия,права, искреност,етика,самозащита,сила, просперитет,праведност,самоконтрол, безопасност, чистота, състрадание, протекция, наука, уважение.

    Асоциациите, които аудиторията прави с тези добродетели, макар и индивидуално интерпретирани от оратора, са изцяло позитивни. Те обединяват слушателите с говорещия.

    Ето сега и някои със силен негативен заряд: корупция, изоставям, предателство, колапс, криза и др. Те могат да бъдат проблематизирани според целта, идеята и темата на речта. 

             Качества на ораторската реч

         Ораторската реч трябва да отговаря на следните изисквания:

1.      Правилност – речта нрябва да е издържана спрямо книжовните принципи. Ако имаме колебания относно някоя дума, израз или правилност – то нека да се посъветваме с Правоговорен речник / П. Пашов, Хр. Първев /. Освн това критерият правилност включва: редукция при изговор / особено застъпена при тракийска област – „зилено”, Къфе”, „дивети”, пипируда” и др./;

-         словно ударение – има думи, които се изговарят неправилно     вследствие непознаване на правилното поставяне на ударенията.
Такива думи са НАУКА, СТРУКТУРА, УЧИЛИЩА, и др.

-         кратки изречения – те най – много се разбират и са в състояние да се помнят и убеждават аудиторията;

-         правилен словоред – да се структурира правилно изречението – подлог, сказуемо, допълнение; да се избягват деепричастията, патериците на мисълта от типа – „значи”, „нали” „ами”...

-         2. Точност – речта се нуждае от максимално точното й представяне. Ето на какви компоненти трябва да отговаря:

-         Ясна и звучна дикция;

-         Отделните срички да се изговарят ясно и отчетливо, а да не се поглъщат;

-         Думите да се поднасят с техните преки значения;

-         Да преобладава терминологична точност;

-         Произнасянето на чуждите имена да бъде спрямо изискванията на транскрипцията.

1.      Чистота на речта:

-         В речта да се избягват чуждиците;

-         В речта да се избягват шаблонни изрази и думи – те са израз на беден речник.

2.      Логичност – изложението да отговаря на следните критерии:

-         самоконтрол относно времето за публична изява – то да се спазва; целта на изказването или речта да се постигат с целостта на изложението, начин на структуриране, характер на идея, тема, послание, запомнящ се финал;

-         да не се увличаме в излишни детайли и подробности;

-         съдържанието на речта да бъде поднесено със задълбочени аргументи;

-         изводите от аргументите да се поднася със съответното обобщение;

-         да се спазва логиката на последователността в изложението;

-         да се дават примери – от литературата, историята, от различните области на живота, от собствения опит – те правят речта експресивна и въздействаща.

3.      Изразителност – тя е абсолютно препоръчителна, защото се опира на следните аспекти:

-         интонация;

-         лексикална изразителност, която включва уместната употреба на/тропи и фигури – епитети, сравнения, метафори, символи, алегория, метонимия, хипербола, литота; реторически въпроси, инверсия, повторителност, елипса; паузи – фигури на замълчаването; народна фразеология – поговорки, пословици; сентенции, крилати фрази; библейски притчи, библейски цитати; лаконични шеги / без сарказъм и ирония- самоиронията обаче се цени особено високо, тя спада към умението – философско чувство за хумор /; евфемизми;

-         мисли – разсъждения на глас – този похват е познат от Станиславски и е много полезен за актьорското майсторство. Разсъжденията са вдъхновени от аудиторията.  

-                      ПРЕЗЕНТАЦИЯ И ПОВЕДЕНИЕ
         В своя учебник за ораторско майсторство „ Умението да говорим убедително” Викгор Франк / 1991 /   препоръчва да се обръща особено внимание върху:
   -  качествата на аргумента – това е твърдение, подкрепено с логическо разсъждение. Аргументите биват няколко вида: артистични, неартистични / почерпени от библиографски източници / и визуализация на аргументите, които искаме да представим. Най – често използваните аргументи са от: живота, любовта, културата, икономика, социология, религия, философия. Особено силен аргумент се считат поетически стихове или библейски цитат.
-   Етика на презентацията – тя е характрна / би могла да е или да бъде / същност от харизмата на говорителя. Представена е чрез уважението към аудиторията, достойнството на поведението. Етичната харизматична личност не плагиатства. Излъчва търпимост към аудиторията. Толерантна е към опонентите си. Съставя творческа и гъвкава реч.
-      Достоверност на речта;
-     Компетентност  - тя се корени в честността на оратора, неговата добронамереност – с тях най – вече печели уважението на аудиторията;
-     Почтеност – честност, отзивчивост – това са качествата на харизматичната личност и с тях става достоен за доверие. Ръководи се от положителни мотиви и говори само истината!
-   Добронамереност – говори така, че да усъвършенства Другите и себе си. Отличава се като добър слушател – с внимание изслушва и комуникира като показва уважение към събеседници и опоненти;
-    Използва емоционални призиви, с които влияе върху чувствата на аудиторията. Подбира образни и колоритни думи. Служи си с изразителен прочит или декламация на стихотворение, есеистичен откъс и др.
-      Търси мнението на експерти;
-     Търси най – нови публикации за източници на аргументите си по най – съвременни постижения в различни области. Мотивира се ЗАЩО ги представя, как ги тълкува. Не прекалява с цитати и с чужди мнения.