Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
24.11.2010 17:10 - ІІІ ИНДИВИДУАЛИЗАЦИЯ НА ВЪЗДЕЙСТВИЕТО РАВНИЩА: ЕЗИКОВО, СЛУХОВО, ЗРИТЕЛНО ХАРАКТЕРИСТИКА НА АУДИТОРИЯТА
Автор: shonyrai Категория: Изкуство   
Прочетен: 2897 Коментари: 0 Гласове:
2

Последна промяна: 29.11.2011 19:58


        Ако ние не притежаваме знания за аудиторията, пред която ще застанем, изявата ни може да претърпи неуспех.

        Още Платон говори за аудиторията като сбор от души, с чиито особености  ораторът трябва да се съобразява. Не само да се ръководи от тях, но и да им въздейства. Ораторът е субект – той движи общуването с аудиторията. Той убеждава, внушава, призовава към действие, докато аудиторията е пасивен субект.

        АУДИТОРИЯ   - това понятие се състои се от 2 думи: аудио/ тор чуване и разбиране. Необходимо е да се осъзнае значимостта на аудиторията и нейната роля в двустранния комуникативен процес.

        Характеристика на аудиторията  - ето с кои нейни характеристики трябва да бъдем наясно:

·        ценностна система;

§        интереси;

·        потребности;

·        цели;

·        мотиви;

·        специфика – съвкупност от отделни индивиди.

      Ораторът се стреми да я завладее и да й повлияе с дълбочината на словото си и с начина на поднасяне.

  Френският изследовател Ш. Перелман / 1958 / проучва спецификата на аудиторията и отбелязва следното: от една страна аудиторията оценява качествата на аргументацията, от друга страна – поведението на оратора.

       Ненапразно Платон съветва не само да се познават душите на   слушателите, но и защо са такива.

   Отношение на оратора към аудиторията

 

Познати са 2 вида отношение:

-   емпатично;

-   агресивно – манипулативно.

-               Емпатичното отношение предполага да се проявява  състрадателност, съчувствие, заставане на чуждата гледна точка, за да я разбираме и оценяваме.

-     Агресивно – манипулативното отношение се характеризира с авторитарно налагане на собствената позиция с цел манипулиране нагласите, възгледите, убежденията, ценностите, интересите, позициите на аудиторията.

        Стратегията за постигане на ораторските цели се корени в познаане психиката на слушателите, както и особеностите на собствената психика.

     Упражнение: За да се опознае аудиторията може да се направи анкета сред слушателите: да посочат 10 характеристики на оратора. Когато той, ораторът се запознае с анкетните отговори, ще може да си състави своеобразно мнение и констатации за особеностите на аудиторията.

        Аудиторията е тип еталон за въздействието на оратора.  Ако всичко е под минимума на въздействието – то тогава няма да имаме ораторско изкуство, а публично говорене. Затова се препоръчва на владеещите аудитория да се съобразяват с нейните изисквания.

         Така например някога Демостен е бил особено чувствителен към своята аудитория и, за да бъде убедителен в изявите си, не само е преодолял физическия си артикулационен недъг, а и се е готвел особено упорито, когато е трябвало да има публични изяви.

         Известни са и различните изяви на Апостол Павел – пред различните аудитории е говорел по различен начин – например пред гръцкия Ареопаг с един стил на убеждаване, пред римския Синедрион, състоящ се от 70 души е убеждавал с друг стил. Според вярванията на слушателите той е „нагласял” речта си така, че едновременно да убеждава и да въздейства. Ето например в „Деяния на апостолите” как е описано това:” И тъй, Павел застана всред Ареопага и каза: Атиняни, по всичко виждам, че сте много набожни. Защото като минавах и разглеждах предметите, на които се кланяте, намерих и един жертвеник, на който бе написано: На непознатия Бог. Онова, прочее, на което се кланяте, без да го знаете, това ви проповядвам” / 17: 22 – 23 /.  Някои му се подиграват, а други казват: „ Пак ще те слушаме.” А „някои мъже се прилепиха към него и повярваха.”/ 32 – 34 /. Където и да проповядва – в Коринт, Ефес, Рим – Павел има различен подход към своята аудитория, защото „Господ каза на Павел нощем във видение: Не бой се, но говори и не млъквай! Защото Аз съм с тебе, и никой няма да те нападне та да ти стори зло; защото имам много люде в тоя град” / 18: 9 – 10 /. Той „увещава” с много думи слушателите си, „прощава се с тях”и поема към други градове на света, за да изпълнява своята мисия със смиреномъдрие.

        Великите оратори винаги търсят това, което може да ги сближи  с аудиторията. Този подход се нарича индивидуализация на въздействието. Или още – съобразяване със слушателите. Индивидуализацията на въздействието бива на няколко равнища:

       - езиково равнище  - първичното чуване и разбиране. Това е слухово и зрително въздействие – как говорим, как изглеждаме, какво казваме, за да предразположим аудиторията да ни чува и разбира. Езиковото равнище включва:

       - тембър;

       - дикция;

       - темп на речта:

       - сила на гласа – тихо, средно тихо, силно;

       - интонация;

       - дишане – гръдно или диафрагмено – ребрено.

Второто равнище на въздействие се нарича ниво на привлекателност. То включва:

-         изискан стил на себеизразяване;

-         умения за аргументация;

-         невербални умения / поглед, изражение, жестикулация, поза,       лицеизраз, дресингкод и др./

      Неотчитането на това ниво на привлекателност с всички негови характеристики е пагубно за въздействието върху аудиторията.

      Слушателите трябва да разберат:

      - кой стои пред тях;

      - какво поведение демонстрира;

      - каква е идеята на речта;

      - какви са компетентностите на говорещия;

      - притежава ли умения за себепрезентация.

       Само в първите 4 минути от началото на реторическата изява аудиторията решава дали да слуша или не. Затова ораторът трябва да обмисли подготовката си. Не само на словото си, а и :

-         прическа;

-    грим;

-         начин на обличане /дрехата и аксесоарите към нея са тип послание /;

-         адекватност на емоциите към ситуацията;

-         речеви изказ;

-         послание;

-         ерудиция;

-                                                   -    лицеизраз.            

         В книгата „Харизмата” авторът – журналист Д. Гилфойл / 2004/ след дълги проучвания, интервюта и анализи препоръчва следното:  Диалогът с аудиторията поощрява ангажираността и мотивацията на оратора. Държи го нащрек за емоционалния темп на аудиторията. Доверието в оратора не настъпва веднага – то трябва да се заслужи. Затова и посланието, което ораторът отправя към нея, трябва да го предаде на нейния език. Съдържанието на посланието да бъде съобразено с убежденията и ценностната система на слушателите.

        Високата степен на еднаквост между оратора и неговата аудитория е един от най – важните фактори, решаващи дали презентацията ще се увенчае с успех или провал. Колкото повече мислим за аудиторията и се съобразяваме с нея, толкова повече тя ще възприема нашите идеи. Наличието на еднаквост опира върху няколко критерии:

-         подход към аудиторията;

-         мнения;

-         убеждения;

-         ценности.

      Последните три не бива да се пренебрегват.

      Известни са 2 основни метода за проучване на аудиторията:

-                                       същинско проучване като  предизвикваме слушателите си чрез диалог;

-         избираме универсални ценности и убеждения, като заедно ги коментираме.

        Например много „работят” въпроси от типа: Какво ?  Защо? Как? относно важността и значимостта на коментираните ценности и убеждения. Други въпроси, които помагат за проучването и съобразяването с аудиторията могат да бъдат относно : очаквания, трудности, предизвикателства, проблеми и др., които вълнуват аудиторията.

           За да проучим състава на слушателите си също могат да бъдат задавани въпроси, свързани с интересите им към философията, етиката, религията, икономиката, политиката, културата и др.Това може да се превърне в отправна точка, около която може да се структурира изказването.

           Харизмата и влиянието върху аудиторията са компоненти на двустранен процес. Освен че диалогът с аудиторията осигурява емоционална връзка, той способства още да се уважават индивидуалните различия.

            Първият „сблъсък” с аудиторията изисква усилие за постигане на така нар. правдоподобност. Да не си въобразяваме, че сме в ерата на фараоните, че сме Тутанкамон или Клеопатра и да налагаме авторитарност, за да променяме убежденията. Днес в 21 век по – добре да се екипираме с лидерски оръдия и език. Личностната правдоподобност изисква непрестанно преутвърждаване. При непозната аудитория външният вид и демонстрация на компетентности са водещи за публичната изява. А на работното място личностната правдоподобност при ораторските ни изяви включва професионални умения и добри колегиални взаимоотношения -  те са ключовите фактори, един вид крайният резултат на това, което казваме и правим.

           Да поставим аудиторията в центъра на нашето внимание – това означава да не сме самовлюбени, да не прекаляваме с личното местоимение „Аз”, да не игнорираме присъствието на слушателите. Въпросите и прекъсванията от аудиторията се третират като добри възможности за диалог – да не ги пропускаме! Нашата концентрация, тялото ни и съдържанието на изказването да бъдат изцяло насочени към нашата публика. Ако държим да се правим на паун – то – по – добре да си заемем мястото в зоологическата градина. Затова трябва да слезем до нивото на слушателите ни като използваме езика на ангажираността.

                            Да бъдем искрени! Джон Кенеди е знаел, че искреността  може да се превърне в мощно средство за убеждаване на масите. Публичното извинение, отговорността при понасяне на последствията, заявена на всеослушание с искрен тон  допринасят значително за повишаване на доверието в оратора.

                            Да бъдем честни и да говорим само онова, в което сме убедени. Хората са скептични и няма нищо по – хубаво от това да си изградим репутация на честен човек. Слушателите интуитинто долавят неискреността затова никога да не подценяваме аудиторията си – тя е способна да разпознава почтеността, откровеността, искреността. Не трябва за нищо на света да се отказваме от своята почтеност! Поразкрасяване на истината, препоръчването на нечестни способи, лъжата и порочността в мисли и думи, вулгарният език и др. вече са компромат относно доверието в нас. Доверието се изгражда въз основа на компетентността на оратора, на неговата почтеност и добронамереност.

                            Да спазваме обещанията, които публично сме заявили – това означава, че оправдаваме високите очаквания на аудиторията. Само един път да не ги спазим и да не се извиним публично за това – вече сме изгубили доверието.  Колкото и после да  воюваме за правото да ни чуят – това няма да се случи.

 

                            Аудиторията – видове слушане

 

  Слушането е изкуство. Според една италианска мъдрост „Със слушането идва мъдростта, с говоренето би трябвало да дойде покаянието”.

     Слушателите по различен начин ни слушат. Те владеят несъзнателно следните видове:

-         отсъстващо слушане – затворени дълбоко в себе си, такива слушатели са самовглъбени, студени и нежелаещи да влязат в реалността на другите;

-         периферно слушане – слушат с половин ухо оратора и едновременно вътрешния си глас и редовно пропускат основната идея на говорещия;

-         пристрастно слушане – фокусират се върху буквалната интерпретация на думите, а не върху посланията. Слушат „внимателно”, но пропускат дълбочината и се хващат за детайли без особена стойност;

-         съдействащо слушане – продуктивно слушане, за да се разбере изцяло чуждата гледна точка, и да се схване добре посланието.

 

           ОРАТОРЪТ – ПОДГОТОВКА И РЕАЛИЗАЦИЯ

 

                             Действителната подготовка се състои в подбора на ваши мисли,, ваши идеи, ваши убеждения, ваши подбуди. Това твърди Д. Карнеги / 1990:  20 /.Да се готвим – това означава да мислим, да подбираме от мислите тези, които смятаме, че са подходящи за целта на изказването ни. Да ги шлифоваме, да ги структурираме. Най-добре е да имаме достатъчно дълто време за това – 7 дни и 7 нощи препоръчва Карнеги. Да записваме всички мисли, които се пораждат. Линкълн например в ежедневната си работа на фермата или при дългите разходки пеша си правел записки – върху амбалажна хартия, върху отделни листчета, върху всичко, което имал подръка. Така изготвил и своята прочута Гьотисбергска реч – важен показател за американските ценности и мечти. Речта му е необикновено кратка, той я шлифовал  и помолил близък да го изслуша и коригира.

             Той непрекъснато мислел по всички въпроси, които го засягат. Словото на Мартин Лутър Кинт „Имам мечта” е увлекателно и вдъхновяващо. Той го чете от ръкопис, но след това се „отклонява” и започва да говори за своята мечта. Ерудицията и опитът му помагат етично да представи своето посрание и да завладее аудиторията.

             Христос също се оттеглял в самотни размишления, съсредоточавал се е, бродел в уединение, постел и се молел. Бихме могли да си извлечем  полза от споменаване на имената им – това е чуждият опит, който може да научи и нас в някои умения. Етичните оратори работят много, за да излъчват търпимост, толерантност и уважение към публиката.

                            За да се научим да се изказваме – най – напред трябва да се упражняваме – като правим изказвания само в рамките на 2 – 3 минути. Говоренето върху наши наблюдения, опит, наши изводи ще ни научи да говорим правдиво и кратко. Разказана скромно без оскърбително самовлюбване картината на собствения ти живот се слуша с голям интерес. Това ще допринесе за нашата самоувереност.

             Най – главното – да не превръщаме изказването си в абстрактна проповед – това ще предизвика скука. Нека нашето изказване бъде баница от многолистно тесто, направена от коткретни примери и мнения от общ характер. Но да не говорим само за това, което нас лично ни засяга. Да не забравяме слушателите  - предметът на нашата реч трябва да засяга и тях!

                            Тайната на резервните знания е известна на най – доказаните оратори – подбират 100 мисли и отхвърлят 99 от тях. Събираме повече материал, информация, отколкото е нужно, за да имаме допълнителната увереност в себе си като знаещи. Доброто изказване е това, зад което стои много резервен материал.

             Добре подготвената реч съдържа ИДЕЯ  и вътрешна потребност тя да бъде изразена. Добрата подгатавка означава да извлечеш нещо от себе си, да подбереш и конструираш собствени мисли, да изработиш и оформиш собствени убеждения. Идеята се нуждае от 3 аргумента, за да бъде разгърната и защитена. Най – добрите оратори са тези, които умеят да пригодят речите си към широк кръг слушатели. Речта също трябва да се нагажда и според обстановката.

             Освен идея, речта трябва да съдържа тема, целенасоченост, систематична структура. Или образно казано, речта трябва да има глава, тяло и опашка. Ораторите трябва да подреждат идеите си така че публиката да следва мисълта им иэда разбере възгледите им.

             Речта трябва да съзрее – задавай си въпроси към предмета на изказването си – по всяко време и място – идеи, съображения, примери....

                            Посети библиотеката – ако идеята вече е съзряла, там ще намериш ценни източници, които само могат да я обогатят. Резервните знания наистина ни водят към увереност и успех. Стига да не са хаос, а да бъдат подредени в определен ред.

             Да се направи предварителен запис на нашето изказване – това би могло още повече да ни помогне, за да размишляваме върху корекциите. Можем да си направим предварителни фишове, които с големи букви да стоят пред нас, когато се изказваме, за да ни подсещат за реда на изложението – увод – съществена част – изводи и заключение. Текстът не се заучава дословно! Той трябва да се резюмира – кратко, сбито, ясно.

              Репетирайте предварително – пред приятели, пред огледало, на опашка, в автобуса, пред кафето и т.н. Упражненията са много важни – наум и на глас – те само могат да изградят нужната ни убедителност.                 

             Подготовката включва избор на следните ораторски изяви:               

        Дисциплини с ограничена подготовка

 

-   Спонтанна реч –

-   Цел: говори се по философска тема без да се използват

     предимствата на продължителната подготовка; време за изяна: 5

           минути;

-   Импровизирана реч

-   Цел: да се говори на съвременни теми; време – максимум 7 минути

 

   Дисциплини с неограничена подготовка

 

-   Експозе

-   Цел: да се разясни определен проблем пред слушателите; време – максимум 5 минути

-   Ораторска реч

-   Цел: да се убеди публиката, степен на въздействие; време – 10 минути

-   Радиокоментар

-   Цел: да се представи алтернативно мнение по дискусионна тема; време – максимум 5 минути;

-   Развлекателна беседа

-   Цел: да се забавлява публиката; време – максимум 8 минути

 

   Дисциплини – интерпретация

                       

  Драматично изпълнение -;

    - Цел: да се представи драматичен откъс; време – 10 минути;

-                                                         Хумористично изпълнение

-                                                         Цел: да се представи хумористичен откъс; време – 10 минути

-                                                         Поезия –

   Цел: да се подбере и представи поетичен откъс или цяло стихотворение; време – 5 минути

Проза –

-                                                         Цел: да се подбере и представи откъс от проза; време – 5 минути.   

Ето някои общи стъпки в подготовката :

  • избор на тема;
  • проучване по темата;
  • формулиране на темата;
  • структурен план на речта;
  • подготовка на чернова на речта;
  • репетиране на речта.
 



Гласувай:
2



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: shonyrai
Категория: Изкуство
Прочетен: 217551
Постинги: 14
Коментари: 65
Гласове: 24
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031