Прочетен: 2897 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 29.11.2011 19:58
Ако ние не притежаваме знания за аудиторията, пред която ще застанем, изявата ни може да претърпи неуспех.
Още Платон говори за аудиторията като сбор от души, с чиито особености ораторът трябва да се съобразява. Не само да се ръководи от тях, но и да им въздейства. Ораторът е субект – той движи общуването с аудиторията. Той убеждава, внушава, призовава към действие, докато аудиторията е пасивен субект.
АУДИТОРИЯ - това понятие се състои се от 2 думи: аудио/ тор – чуване и разбиране. Необходимо е да се осъзнае значимостта на аудиторията и нейната роля в двустранния комуникативен процес.
Характеристика на аудиторията - ето с кои нейни характеристики трябва да бъдем наясно:
· ценностна система;
§ интереси;
· потребности;
· цели;
· мотиви;
· специфика – съвкупност от отделни индивиди.
Ораторът се стреми да я завладее и да й повлияе с дълбочината на словото си и с начина на поднасяне.
Френският изследовател Ш. Перелман / 1958 / проучва спецификата на аудиторията и отбелязва следното: от една страна аудиторията оценява качествата на аргументацията, от друга страна – поведението на оратора.
Ненапразно Платон съветва не само да се познават душите на слушателите, но и защо са такива.
Отношение на оратора към аудиторията
Познати са 2 вида отношение:
- емпатично;
- агресивно – манипулативно.
- Емпатичното отношение предполага да се проявява състрадателност, съчувствие, заставане на чуждата гледна точка, за да я разбираме и оценяваме.
- Агресивно – манипулативното отношение се характеризира с авторитарно налагане на собствената позиция с цел манипулиране нагласите, възгледите, убежденията, ценностите, интересите, позициите на аудиторията.
Стратегията за постигане на ораторските цели се корени в познаане психиката на слушателите, както и особеностите на собствената психика.
Упражнение: За да се опознае аудиторията може да се направи анкета сред слушателите: да посочат 10 характеристики на оратора. Когато той, ораторът се запознае с анкетните отговори, ще може да си състави своеобразно мнение и констатации за особеностите на аудиторията.
Аудиторията е тип еталон за въздействието на оратора. Ако всичко е под минимума на въздействието – то тогава няма да имаме ораторско изкуство, а публично говорене. Затова се препоръчва на владеещите аудитория да се съобразяват с нейните изисквания.
Така например някога Демостен е бил особено чувствителен към своята аудитория и, за да бъде убедителен в изявите си, не само е преодолял физическия си артикулационен недъг, а и се е готвел особено упорито, когато е трябвало да има публични изяви.
Известни са и различните изяви на Апостол Павел – пред различните аудитории е говорел по различен начин – например пред гръцкия Ареопаг с един стил на убеждаване, пред римския Синедрион, състоящ се от 70 души е убеждавал с друг стил. Според вярванията на слушателите той е „нагласял” речта си така, че едновременно да убеждава и да въздейства. Ето например в „Деяния на апостолите” как е описано това:” И тъй, Павел застана всред Ареопага и каза: Атиняни, по всичко виждам, че сте много набожни. Защото като минавах и разглеждах предметите, на които се кланяте, намерих и един жертвеник, на който бе написано: На непознатия Бог. Онова, прочее, на което се кланяте, без да го знаете, това ви проповядвам” / 17: 22 – 23 /. Някои му се подиграват, а други казват: „ Пак ще те слушаме.” А „някои мъже се прилепиха към него и повярваха.”/ 32 – 34 /. Където и да проповядва – в Коринт, Ефес, Рим – Павел има различен подход към своята аудитория, защото „Господ каза на Павел нощем във видение: Не бой се, но говори и не млъквай! Защото Аз съм с тебе, и никой няма да те нападне та да ти стори зло; защото имам много люде в тоя град” / 18: 9 – 10 /. Той „увещава” с много думи слушателите си, „прощава се с тях”и поема към други градове на света, за да изпълнява своята мисия със смиреномъдрие.
Великите оратори винаги търсят това, което може да ги сближи с аудиторията. Този подход се нарича индивидуализация на въздействието. Или още – съобразяване със слушателите. Индивидуализацията на въздействието бива на няколко равнища:
- езиково равнище - първичното чуване и разбиране. Това е слухово и зрително въздействие – как говорим, как изглеждаме, какво казваме, за да предразположим аудиторията да ни чува и разбира. Езиковото равнище включва:
- тембър;
- дикция;
- темп на речта:
- сила на гласа – тихо, средно тихо, силно;
- интонация;
- дишане – гръдно или диафрагмено – ребрено.
Второто равнище на въздействие се нарича ниво на привлекателност. То включва:
- изискан стил на себеизразяване;
- умения за аргументация;
- невербални умения / поглед, изражение, жестикулация, поза, лицеизраз, дресингкод и др./
Неотчитането на това ниво на привлекателност с всички негови характеристики е пагубно за въздействието върху аудиторията.
Слушателите трябва да разберат:
- кой стои пред тях;
- какво поведение демонстрира;
- каква е идеята на речта;
- какви са компетентностите на говорещия;
- притежава ли умения за себепрезентация.
Само в първите 4 минути от началото на реторическата изява аудиторията решава дали да слуша или не. Затова ораторът трябва да обмисли подготовката си. Не само на словото си, а и :
- прическа;
- грим;
- начин на обличане /дрехата и аксесоарите към нея са тип послание /;
- адекватност на емоциите към ситуацията;
- речеви изказ;
- послание;
- ерудиция;
- - лицеизраз.
В книгата „Харизмата” авторът – журналист Д. Гилфойл / 2004/ след дълги проучвания, интервюта и анализи препоръчва следното: Диалогът с аудиторията поощрява ангажираността и мотивацията на оратора. Държи го нащрек за емоционалния темп на аудиторията. Доверието в оратора не настъпва веднага – то трябва да се заслужи. Затова и посланието, което ораторът отправя към нея, трябва да го предаде на нейния език. Съдържанието на посланието да бъде съобразено с убежденията и ценностната система на слушателите.
Високата степен на еднаквост между оратора и неговата аудитория е един от най – важните фактори, решаващи дали презентацията ще се увенчае с успех или провал. Колкото повече мислим за аудиторията и се съобразяваме с нея, толкова повече тя ще възприема нашите идеи. Наличието на еднаквост опира върху няколко критерии:
- подход към аудиторията;
- мнения;
- убеждения;
- ценности.
Последните три не бива да се пренебрегват.
Известни са 2 основни метода за проучване на аудиторията:
- същинско проучване като предизвикваме слушателите си чрез диалог;
- избираме универсални ценности и убеждения, като заедно ги коментираме.
Например много „работят” въпроси от типа: Какво ? Защо? Как? относно важността и значимостта на коментираните ценности и убеждения. Други въпроси, които помагат за проучването и съобразяването с аудиторията могат да бъдат относно : очаквания, трудности, предизвикателства, проблеми и др., които вълнуват аудиторията.
За да проучим състава на слушателите си също могат да бъдат задавани въпроси, свързани с интересите им към философията, етиката, религията, икономиката, политиката, културата и др.Това може да се превърне в отправна точка, около която може да се структурира изказването.
Харизмата и влиянието върху аудиторията са компоненти на двустранен процес. Освен че диалогът с аудиторията осигурява емоционална връзка, той способства още да се уважават индивидуалните различия.
Първият „сблъсък” с аудиторията изисква усилие за постигане на така нар. правдоподобност. Да не си въобразяваме, че сме в ерата на фараоните, че сме Тутанкамон или Клеопатра и да налагаме авторитарност, за да променяме убежденията. Днес в 21 век по – добре да се екипираме с лидерски оръдия и език. Личностната правдоподобност изисква непрестанно преутвърждаване. При непозната аудитория външният вид и демонстрация на компетентности са водещи за публичната изява. А на работното място личностната правдоподобност при ораторските ни изяви включва професионални умения и добри колегиални взаимоотношения - те са ключовите фактори, един вид крайният резултат на това, което казваме и правим.
Да поставим аудиторията в центъра на нашето внимание – това означава да не сме самовлюбени, да не прекаляваме с личното местоимение „Аз”, да не игнорираме присъствието на слушателите. Въпросите и прекъсванията от аудиторията се третират като добри възможности за диалог – да не ги пропускаме! Нашата концентрация, тялото ни и съдържанието на изказването да бъдат изцяло насочени към нашата публика. Ако държим да се правим на паун – то – по – добре да си заемем мястото в зоологическата градина. Затова трябва да слезем до нивото на слушателите ни като използваме езика на ангажираността.
Да бъдем искрени! Джон Кенеди е знаел, че искреността може да се превърне в мощно средство за убеждаване на масите. Публичното извинение, отговорността при понасяне на последствията, заявена на всеослушание с искрен тон допринасят значително за повишаване на доверието в оратора.
Да бъдем честни и да говорим само онова, в което сме убедени. Хората са скептични и няма нищо по – хубаво от това да си изградим репутация на честен човек. Слушателите интуитинто долавят неискреността затова никога да не подценяваме аудиторията си – тя е способна да разпознава почтеността, откровеността, искреността. Не трябва за нищо на света да се отказваме от своята почтеност! Поразкрасяване на истината, препоръчването на нечестни способи, лъжата и порочността в мисли и думи, вулгарният език и др. вече са компромат относно доверието в нас. Доверието се изгражда въз основа на компетентността на оратора, на неговата почтеност и добронамереност.
Да спазваме обещанията, които публично сме заявили – това означава, че оправдаваме високите очаквания на аудиторията. Само един път да не ги спазим и да не се извиним публично за това – вече сме изгубили доверието. Колкото и после да воюваме за правото да ни чуят – това няма да се случи.
Аудиторията – видове слушане
Слушането е изкуство. Според една италианска мъдрост „Със слушането идва мъдростта, с говоренето би трябвало да дойде покаянието”.
Слушателите по различен начин ни слушат. Те владеят несъзнателно следните видове:
- отсъстващо слушане – затворени дълбоко в себе си, такива слушатели са самовглъбени, студени и нежелаещи да влязат в реалността на другите;
- периферно слушане – слушат с половин ухо оратора и едновременно вътрешния си глас и редовно пропускат основната идея на говорещия;
- пристрастно слушане – фокусират се върху буквалната интерпретация на думите, а не върху посланията. Слушат „внимателно”, но пропускат дълбочината и се хващат за детайли без особена стойност;
- съдействащо слушане – продуктивно слушане, за да се разбере изцяло чуждата гледна точка, и да се схване добре посланието.
ОРАТОРЪТ – ПОДГОТОВКА И РЕАЛИЗАЦИЯ
Действителната подготовка се състои в подбора на ваши мисли,, ваши идеи, ваши убеждения, ваши подбуди. Това твърди Д. Карнеги / 1990: 20 /.Да се готвим – това означава да мислим, да подбираме от мислите тези, които смятаме, че са подходящи за целта на изказването ни. Да ги шлифоваме, да ги структурираме. Най-добре е да имаме достатъчно дълто време за това – 7 дни и 7 нощи препоръчва Карнеги. Да записваме всички мисли, които се пораждат. Линкълн например в ежедневната си работа на фермата или при дългите разходки пеша си правел записки – върху амбалажна хартия, върху отделни листчета, върху всичко, което имал подръка. Така изготвил и своята прочута Гьотисбергска реч – важен показател за американските ценности и мечти. Речта му е необикновено кратка, той я шлифовал и помолил близък да го изслуша и коригира.
Той непрекъснато мислел по всички въпроси, които го засягат. Словото на Мартин Лутър Кинт „Имам мечта” е увлекателно и вдъхновяващо. Той го чете от ръкопис, но след това се „отклонява” и започва да говори за своята мечта. Ерудицията и опитът му помагат етично да представи своето посрание и да завладее аудиторията.
Христос също се оттеглял в самотни размишления, съсредоточавал се е, бродел в уединение, постел и се молел. Бихме могли да си извлечем полза от споменаване на имената им – това е чуждият опит, който може да научи и нас в някои умения. Етичните оратори работят много, за да излъчват търпимост, толерантност и уважение към публиката.
За да се научим да се изказваме – най – напред трябва да се упражняваме – като правим изказвания само в рамките на 2 – 3 минути. Говоренето върху наши наблюдения, опит, наши изводи ще ни научи да говорим правдиво и кратко. Разказана скромно без оскърбително самовлюбване картината на собствения ти живот се слуша с голям интерес. Това ще допринесе за нашата самоувереност.
Най – главното – да не превръщаме изказването си в абстрактна проповед – това ще предизвика скука. Нека нашето изказване бъде баница от многолистно тесто, направена от коткретни примери и мнения от общ характер. Но да не говорим само за това, което нас лично ни засяга. Да не забравяме слушателите - предметът на нашата реч трябва да засяга и тях!
Тайната на резервните знания е известна на най – доказаните оратори – подбират 100 мисли и отхвърлят 99 от тях. Събираме повече материал, информация, отколкото е нужно, за да имаме допълнителната увереност в себе си като знаещи. Доброто изказване е това, зад което стои много резервен материал.
Добре подготвената реч съдържа ИДЕЯ и вътрешна потребност тя да бъде изразена. Добрата подгатавка означава да извлечеш нещо от себе си, да подбереш и конструираш собствени мисли, да изработиш и оформиш собствени убеждения. Идеята се нуждае от 3 аргумента, за да бъде разгърната и защитена. Най – добрите оратори са тези, които умеят да пригодят речите си към широк кръг слушатели. Речта също трябва да се нагажда и според обстановката.
Освен идея, речта трябва да съдържа тема, целенасоченост, систематична структура. Или образно казано, речта трябва да има глава, тяло и опашка. Ораторите трябва да подреждат идеите си така че публиката да следва мисълта им иэда разбере възгледите им.
Речта трябва да съзрее – задавай си въпроси към предмета на изказването си – по всяко време и място – идеи, съображения, примери....
Посети библиотеката – ако идеята вече е съзряла, там ще намериш ценни източници, които само могат да я обогатят. Резервните знания наистина ни водят към увереност и успех. Стига да не са хаос, а да бъдат подредени в определен ред.
Да се направи предварителен запис на нашето изказване – това би могло още повече да ни помогне, за да размишляваме върху корекциите. Можем да си направим предварителни фишове, които с големи букви да стоят пред нас, когато се изказваме, за да ни подсещат за реда на изложението – увод – съществена част – изводи и заключение. Текстът не се заучава дословно! Той трябва да се резюмира – кратко, сбито, ясно.
Репетирайте предварително – пред приятели, пред огледало, на опашка, в автобуса, пред кафето и т.н. Упражненията са много важни – наум и на глас – те само могат да изградят нужната ни убедителност.
Подготовката включва избор на следните ораторски изяви:
Дисциплини с ограничена подготовка
- Спонтанна реч –
- Цел: говори се по философска тема без да се използват
предимствата на продължителната подготовка; време за изяна: 5
минути;
- Импровизирана реч –
- Цел: да се говори на съвременни теми; време – максимум 7 минути
Дисциплини с неограничена подготовка
- Експозе –
- Цел: да се разясни определен проблем пред слушателите; време – максимум 5 минути
- Ораторска реч –
- Цел: да се убеди публиката, степен на въздействие; време – 10 минути
- Радиокоментар –
- Цел: да се представи алтернативно мнение по дискусионна тема; време – максимум 5 минути;
- Развлекателна беседа –
- Цел: да се забавлява публиката; време – максимум 8 минути
Дисциплини – интерпретация
Драматично изпълнение -;
- Цел: да се представи драматичен откъс; време – 10 минути;
- Хумористично изпълнение –
- Цел: да се представи хумористичен откъс; време – 10 минути
- Поезия –
Цел: да се подбере и представи поетичен откъс или цяло стихотворение; време – 5 минути
Проза –
- Цел: да се подбере и представи откъс от проза; време – 5 минути.
Ето някои общи стъпки в подготовката :
- избор на тема;
- проучване по темата;
- формулиране на темата;
- структурен план на речта;
- подготовка на чернова на речта;
- репетиране на речта.
Keeps Getting Better - A Decade of Hits&...
Програма "Българската мечта" -...