Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
24.11.2010 16:45 - Избираема факултативна дисциплина
Автор: shonyrai Категория: Изкуство   
Прочетен: 7689 Коментари: 2 Гласове:
1

Последна промяна: 17.01.2020 20:27


                                                                                                РЕТОРИКА

                                                              Избираема факултативна дисциплина

                                                                       
                                                                                     “...Говори, за да те видя...

                                                                                                                 Сократ

                                                     Анотация

         Ораторското изкуство винаги се е считало необходима същност на социалните умения.Познато още от древността, то е било не само предмет на уважение, но и част от образователния процес. Познато като КРАСНОРЕЧИЕ, това изкуство притежава многопосочна специфика по цели, функции, а и в значителна степен по подхода към конкретна аудитория. Като научно – приложна хуманитарна дисциплина и като изкуство,реториката има личностнотрансформираща насоченост. Главната й цел  е ДА ПОДГОТВЯ, КВАЛИФИЦИРА И ПРЕКВАЛИФИЦИРА студенти – хуманитаристи. Днес процесът на убеждаване чрез устна реч е особено необходим.. Защото – „да говориш – означава да действаш. Човешката несъвършеност ш пристрастеност се нуждае от ораторите”.

      Способността да убеждаваш и да въздействаш на слушателите е от особена значимост. Не напразно още Сократ е казал: „Говори, за да те видя”. А много преди него в Древен Египет бащите  са поучавали синовете си: „Бъди изкусен  в речта си и силата ти ще бъде велика!” И П. Коелю твърди в „Петата планина”: „Най – опасно и могъщо е словото – способно да унищожава без да оставя следи”. В това се убеждаваме ако разгърнем Книга на книгите – Библията – само в Притчи Соломони и Еклисиаст над 120 пъти се говори за: думите, езика, мислите, усета за слушане, съвети от баща към син за: „Устните ти да пазят знание!” и „В многото говорене грехът е неизбежен!”, както и ”Несмисленото говорене пронизва като нож. А езикът на мъдрите докарва здраве”.

       Като венец на комуникативната компетентност - Реториката се изучава почти в цял свят. В Англия, Франция, Норвегия освен в задължителното образование, тя се усъвършенства под формата на курсове, факултативи, магистърски дисциплини. В Съединените американски щати, тя се изучава като „Организационно поведение”, „Публична реч”, „Изкуство на убеждаването”, „Бизнес реторика” .Обучението за лидери включва също специални програми от 200 въпроса: теоретични постановки, упражнения върху говорна култура, интерпретации на литературни творби – драма, проза, поезия; семинарни упражнения върху спонтанна и импровизирана реч; изпитни изяви върху експозе, ораторска реч, радиокоментар; публичен коментар на казуси; проекти запублична  защита и др. Реториката е застъпена  освен в редовното учебно съдържание още и под формата на Летни класове с подчертано голям брой кандидати от 6 – те континента. Свободата на изказа, умението за себеизразяване, умения за владеене на слушателска аудитория, умения за себепрезентация по време на интервю за кандидатстване за работа, контрол над речта, владеене на мисли и говорната им изява, невербална комуникация, метаезик и др. – това са само част от съдържанието на тази многофакторна интелектуално – емоционална дейност.

        Избираемата факултативна дисциплина Реторика е предназначена за студенти от ІІ, ІІІ и ІV курсове за всички хуманитарни специалности. В рамките на 8 – 10 ежеседмични занимания / 1 час лекция и 45 минути упражнения / се предвиждат следните теми:

1.    Ораторското изкуство – същност и възникване

    Древен Изток, Библия. Древна Гърция – Изокрит, Горгий – учение за каирос /уместност/; Демостен, Платон, Аристотел. Римска империя – Квинтилиан, Цицерон.

  Ораторското изкуство – комуникативен процес, в който се разгръщат базисни комуникативни умения – за слушане, за задаване на въпроси,взаимно влияние, похвали, конфликтни ситуации,ораторско поведение.

2.    Мислоформа – реч: възможности за убеждаване

    Торсионни полета и думи. Езикът – магическа сила на

    речта. Човешкият глас и индивидуалният гласов образ.

3. Индивидуализация на въздействието – равнища: езиково, слухово, зрително; ниво на привлекателност

  Характеристика на аудиторията. Ораторът – подготовка и реализация

4. Харизмата – същност и фактори, които я определят

   Базисни елементи – облекло, вътшност, лицеизраз,тембър  компетентности,речев изказ, етика на въздействието и др.  Как се изгражда устойчив публичен имидж. Речта –   структура и качества.

5.    Тайната на добрата реч.

     Изкуството на боравенето с думите. Думите, които  

    печелят сърцата на слушателите.

6.    Как да развием смелост и увереност в себе си

        Из опита на някои известни оратори.Главни предпоставки за успех.Да заинтиресуваме нашите слушатели. Речта: цел и смисъл

        7.Невербалната комуникация

     Езикът на тялото и скритият смисъл на думите. Жестови снопове и техният смисъл. Посланията на дресингкода и аксесоарите.  Похвати за въздействие. Обаяние и репутация

        8. Метаезикът

    Метаизрази, думи – клишета. Как да слушаме и разбираме между    редовете

        9. Бизнесреторика

    Ценности и фирмена култура.Същност на бизнескомуникациите. Новата култура – диалексията и нейните особености. Интересното и скучното – опозиции в новата публичност. Реторика на интересното в посланието. Как да стигнем до разумния компромис в преговорите

       10. Упражнения върху публична реч – по избор

 

      Факултативът приключва с реализация на всеки по избрана речева изява. Видовете изяви се изучават и упражняват по време на теоретико – приложните занимания.

Съдържанието по конкретните теми е структурирано компилативно от посочените източници:

 

      Обща препоръчителна литература

 

     І.     С учебен характер:

    1.   Руменчев В. Ораторското изкуство на Древния Изток.

         С.2004

    2.  Руменчев В. Невербалната комуникация. С. 2007

    3.  Квинтилиан. Обучението на оратора. С.1982

    4.  Павлов Д., Я. Тоцева. Педагогическа реторика. Учебник за

         ВУЗ. С. 2000

    5.  Тодоров Цв. Семиотика. Реторика. Стилистика. С. 2000

    6.  Игов Ив. Социална психология и психология на

         общуването. С. 2002

    7. Франк Д. Умението да говорим убедително. Учебник по ораторско майсторство. С. 2004

 

    ІІ.    С популярен характер:

1.        Гилфойл Д. Харизмата и нейният ефект. С. 2004

2.     Ебелинг П. Реторика. Пътят към успеха. С.2002

3.      Карнеги Д. Как да развием самоувереност и да влияем на

        хората при публични изказвания. С. 1990

4.     Пийз А., А. Гарнър. Езикът на тялото. Скритият смисъл    на думите.С. 2000

5.        Сийбъл Д. Език мой – враг мой. Стратегии в общуването. Магията на успеха. С. 2005

6.     Шин Фл. Твоята дума е твоята магическа пръчица. С.

      2001

7.        Бърн Р. Тайната за всеки ден. С. 2009

8.        Фишър Р., У. Ъри, б. Патън. Да постигнеш своето. С. 2007     

В програмата са обособени  конкретни философски и психологически методи и задачи, които се явяват носеща конструкция на дисциплината / концептуална основа, обоснована методика/.

          Реториката като път за личностен успех :

-         се опира върху различни теоретични източници и приложни образователни проекти;

-         разчита на гносеологията и аксиологията в теоретично – приложен аспект като предпоставя свободен избор на подстъпи към предлаганото учебно съдържание.

 

            

  І.   ОРАТОРСКОТО ИЗКУСТВО – СЪЩНОСТ И ВЪЗНИКВАНЕ

 

 

        Древен Изток, Библия. Древна Гърция – Изокрит, Горгий – учение за каирос / уместност/. Демостен, Платон, Аристотел. Римска империя – Квинтилиан, Цицерон.

        Ораторското изкуство – комуникативен процес, в който се разгръщат базисни комуникативни умения – за слушане, за задаване на въпроси, взаимно влияние, похвали, конфликтни ситуации и др.

        Първият, поименно засвидетелстван оратор в световната история е Гилгамеш, представител на щумерско – вавилонската „цивилизация”. Най – древните сведения за ораторско изкуство са достатъчно достоверни текстове – епосът, свещените книги на човечеството, надписи върху кости, черупки на костенурки, глинени плочки, каменни стели, папируси, стени на храмове и гробници.

        Определенията за ораторското изкуство са многобройни. Подчертава се характера му на речеви комуникативен процес, публичността, значимостта, връзката между оратора и неговата аудитория. В традицията се подчертава, че реториката е „процес на убеждаване чрез устна реч” / приписва се на Коракс от Сицилия, баща на политическото красноречие през V в. Пр. Хр./.

        Ораторското изкуство в Древния Изток има интересна история. Устната традиция се явява праосновата на реториката. Текстът в неговото поетическо звучене функционира като инструмент за утвърждаване на устната традиция. Запомнянето на текста / ритуален, истории за герои, митически разкази, пророчески слова, надгробни слова, похвални слова и др/ и неговото устно възпроизвеждане е познато във всички древни народи – шумерски, египетски, индийски, китайски, арабски, монголски, гръцки, римски и др. Мнемониката  / техника на запомнянето / е част от обучението на оратора. Така например секретарят на Мохамед, написал част от Корана, се казвал Зейд – той запомнял, записвал и възпроизвеждал устно посланията. Гръцките аеди също разказват в почти божествен екстаз запомненото и чрез устното възпроизвеждане въздействат на слушателите си.

        Свещените книги дават сведения за ораторството, реториката и обучението в реторика: цели, ефективност на речта, език, композиция, похвати. Така например епосът за Гилгамеш от ХХVІІ в.пр.Хр. възниква в устна форма. Гилгамеш е не само цар, прочул се със своите воински подвизи, но и изявен оратор. Възпяван в Древен Шумер в героическа поема, Гилгамеш е образ на древното мислене, богочовек, в когото надделява решимостта на действията. Той е квинтесенция на шумерско – ваилонската култура. Своеобразна сплав между Прометей, Сизиф и Фауст, Гилгамеш в сказанието – епос е представен с убедителните си речи, начини на въздействие и смисъла на посланията.

        Старият завет на Библията  съхранява послания като част от литературата и философията на древните евреи. Цели откъси от драма, лирика и епос свидетелстват за етиката, религията и правната гледна точка. Моралът е съществена особеност на древните ораторски фигури, мотивиран от близостта до Бога или обръщането му към Него. В реторическите изяви на Мойсей и Йов могат да се откроят снопове аргументи, довели до ефективността на речта. Подобни реторически находки могат да се проследят и в други книги на Стария завет: Изход, Книгата на пророците, Иеремия, Исус Навиев, Книгата Иов и др.

        Наченки на ораторско изкуство са познати и при Буда. Той е само на 25 години, когато твърди, че „Всичко е суета” и се посвещава на духовни търсетия. 40 – годишен създава школа, в която учениците му записват речи, поучения, религиозни беседи. Най- ценното в тях е способността на Буда да говори с разбираемия език на народа. Ведическата литература на Индия  съдържа набор от „божествени текстове”, предадени чрез мъдреци и пророци като Буда. Тези текстове още са известни като шрути – „това, което се слуша” / ораторско слово /.

        Конфуций в Китай  сам обработва древни текстове. Освен това известни са неговите поучения на приеми, по време на разходки, на излети до реката, на погребения. Заучени наизуст от неговите ученици и последователи, те са поместени като беседи и разсъждения в трактата „Беседи и разсъждения”. В лаконичните диалози е и технологията относно поставяне на въпрос и неговия отговор. „ Към този момент , твърди В. Руменчев  думите сюе вен / уча се да питам / и сюе шо / уча се да отговарям / обозначават реториката” / 2004 : 171 /. Ето какво твърди за своя Учител Конфуций неговият ученик Луню: „ Учителят не си позволяваше четири неща: не правеше изводи предварително, не беше категоричен в твърденията си, не упорстваше и не беше егоист”. / 2004: 380/. В постановките на Конфуций за красноречието се подчертава отрицателно отношение към многословието, праЗното и най – вече несъответното в стилово отношение говорене. Конфуций е различен в ораторските си изяви в зависимост от аудиторията, което говори за несъмнени ораторски умения. Той самият е блестящ оратор и учител по красноречие. В неговата школа обучението в ораторско изкуство е неговата висша степен. Ораторите са ги считали за благородни хора и затова се е преподавала „твърде много реторика.”

        Поученията са вид ораторска форма и отделен източник за сведения относно отношението към речта и въздействието й. Най – старото поучение е на египетския фараонски лечител и мъдрец Имхотеп. Ето част от неговите поучения: „Говори само след като си осъзнал, че разбираш”; „Скривай своите мисли и сдържай езика си”; „Добрата реч е по – скъпа от зеления малахит”./Ценен полускъпоценен камък за онова време освен за бита е изполван и за лечение. Ораторството е нещо типично за древноегипетското висше общество. Красноречието е абсолютно задължително качество за лидера. Някои химни към Ищар го доказват.

        В литературните текстове също се срещат примери за добро ораторство. Омир ненапразно пресъздава Хектор като вещ анализатор и прогностик. В троянското събрание речите му се отличават затова се ползва с ораторски авторитет. Подобен е и Терсит – „силен дух в слабо и деформирано тяло”. Доказан оратор, той произнася уникално слово. Той е лидер, защото съобразява речта според характера на аудиторията, има склонност към импровизация,, позовава се на авторитети, има ораторски престиж. Според В. Руменчев „Терсит е най – изявеният ораторски образ в „Илиада” / 2004: 255/. Терсит притежава и каирос – уместност, това е специфична ораторска способност за съобразяване с аудиторията.      

        Произнасянето на слова  най – напред са били четени, след това наизустявани. В Египет са се произнасяли в съпровод на лютня или тимпани.  Емоционалност на въздействието се е постигало от така нар. „плетение словес” – освен под музикален съпровод и чрез образна тържествена реч. Такива са били пророчествата, плачовете / Иеремия /, омилетиката / църковните проповеди /, дипломатическото красноречие.

        Реториката започва да се изучава в училище през V – ІV век пр. Хр. Първите учители по мъдлост и красноречие са софистите. Подлагали всичко на съмнение, те се отличавали с критицизъм и находчивост. Учели своите ученици на изкуството на думите и въздействието им върху хората. Един от най – известните софисти е Горгий. Езикът като важно средство за въздействие владее способността да прониква в човешката душа. Езикът е в основата на 2 вида убеждения, твърдял той: вяра в справедливостта и убеждение чрез знание. По негово време е известно умението за каирос / уместност /.

        Софистите възпитали и големия оратор Изократ / 436 – 338 пр. Хр. /.   Той създал първото училище за Реторика и я поставил в центъра на образователната система. Обръщал специално внимание върху стила на речите. Прославя се като оратор на надгробни слова, звучащи като поезия чрез ритъма на словото, паузите, римите и теледвиженията.

        Сократ / 470 -399 / рязко се   противопоставилна софистичната реторика, определяйки я като „сръчност, опитност, угодничество”.Методът му за откриване на истината още е известен като”акуширане, сократическа беседа или диалог”.Същността на метода е да се оказва помощ на душата, за да си припомни истината, която е знаела. Сократ още е известен като „баща на педагогическата реторика”, защото е първият, който осъществява синтеза между двете науки – педагогика и реторика.

         Достоен продължител на неговото дело е Платон / 428 – 347 пр.

Хр. /.  Платон пръв разглежда реториката в етичен план, защото я определя като творческа дейност, насочена към усъвършенстване на човешкия живот. Най – големият специалист по реторика в древността. Теорията на диалога той разработва като философска драма. Нарича реториката като „изкуство за гигантите на мъдростта”.

         Демостен / 384 – 322 пр. Хр. /е наречен „баща на красноречието”.До нас са достигнали неговите 61 речи, пример за амбициозните му старания на дълок психолог. Надделял физическия си недъг, той използва психологически похвати за въздействие: реторически въпроси, възклицания, клетви, обръщения, стихове. Отличава се с добра жестикулация, артистично поведение.

         Най – ярък представител на философската реторика е Аристотел / 384 – 322 пр.Хр. /.Формулира основните принципи на ораторското изкуство като наука за законите на мнението. Като условие за успеха на ораторското изкуство, Аристотел посочва ясния, понятен и уместен стил на изразяване. Още – стилът да бъде емоционален и одухотворен, а ораторът – привлекателен.

        Ораторското изкуство в Древен Рим  се представя от Марк Тулий Цицерон / 106 – 43 пр.Хр. / Блестящ политически и съдебен оратор, той е автор на редица съчинения: „Оратор”, „За оратора”, „Топика” и др. В един от трактатите си заявява: „ Най – добрият оратор е оня, който със словото си учи слушателите, и им доставя удоволствие, и им прави силно впечатление. Да учи – е задължение на оратора, да доставя удоволствие – е чест, а да прави силно впечатление – е необходимо” /”За най  - добрия род оратори”/. С името на Цицерон се свързва цяла епоха в римската реторика и ораторско изкуство. Неговите речи се коментират и изучават, стават и образец за Марк Фабий Квинтилиан / роден 40 г след Хр. /.Учил реторика при забелжителни оратори, той сам създава училище и дидактически учебник за подготовката на оратора „Обучението на оратора”.Ползват го редица по – късни гениарни умове като Мартин Лутер, Рабле, Монтен, Ян Коменски и ного други. Поставяйки реториката в центъра на образователната система, той въвежда интересни методи на обучение като напр.











Гласувай:
1



Следващ постинг
Предишен постинг

1. анонимен - :))))
13.01.2011 02:28
Темата за Риториката е просто прекрасна!::)))))))))))))))
Аз се занимавам с актьорско майсторство и ми се наложи да поизчета доста матриали ,включително и за Риториката...но информацията тук е далеч по - систематична...сгъстена и разбирама!:))))))
Благодаря ви ,това е наистина Полезно!:)))))))))

Бели.
цитирай
2. анонимен - get #1 rsimple seoankings with simple plugin without being affected by any Google Updates
31.10.2012 08:16
Would you like to discover the secret how I’ve achieved multiple number 1 ranking positions for my wordpress website with simple seo plugin without being affected by any Google Updates?

And how you can get same results for your shonyrai.blog.bg wordpress site and finally start to get tons of laser targeted traffic from search engines and get lot more sales...

I’ve set up a webpage where you can see my results (they’re impressive) and discover how I did it all here:

http://best-wp-seo-plugin.com

Now it’s important to note it’s got nothing to do with directories or article marketing or link building.

It’s just a simple plugin I used on my site, one which you can use on your shonyrai.blog.bg website to help boost your rankings as well.

Find out more here:

http://best-wp-seo-plugin.com
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: shonyrai
Категория: Изкуство
Прочетен: 217747
Постинги: 14
Коментари: 65
Гласове: 24
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031