ІІ.  МИСЛОФОРМА 

         МИСЛИТЕ НА ПРАВЕДНИТЕ СА СПРАВЕДЛИВИ -  така  се твърди в Притчи Соломонови. СЪРЦЕТО НА ПРАВЕДНИЯ ОБМИСЛЯ ЩО ДА ОТГОВОРИ. КОЙТО ЩАДИ ДУМАТА СИ – Е УМЕН.....Не яж хляба на оногова, който има лошо око. ЗАЩОТО КАКТО МИСЛИ В ДУШАТА СИ, ТАКЪВ Е И ТОЙ....
         МАРК АВРЕЛИЙ  ИМА ПОДОБНА МИСЪЛ – „ КАКВИТО СА ТИ МИСЛИТЕ – ТАКЪВ СИ И ТИ”

   СРЕД ОРЪЖИЯТА, КОИТО НЕ ПОЗНАВАМЕ СА НАШИТЕ МИСЛИ. ВНИМАВАЙ КАКВО МИСЛИШ, ЗАЩОТО НЕПРЕКЪСНАТО ЖЪНЕШ ПЛОДОВЕ ОТ МИСЛИ, ДУМИ И ДЕЛА – ТАКА ТВЪРДИ ФЛОРЪНС СКОВЪЛ ШИН  / 1871 – 1940 / – ЕДНА ОТ НАЙ – ИЗВЕСТНИТЕ ПИСАТЕЛКИ В ДУХОВНАТА ЛИТЕРАТУРА. ПОДСЪЗНАТЕЛНИТЕ ОЧАКВАНИЯ, КОИТО СЕ СТРУПВАТ И РЪКОВОДЯТ МИСЛИТЕ НИ, ФОРМИРАТ ЖИВОТА НИ. СТРАХОВЕТЕ И ЖЕЛАНИЯТА НИ ПРЕДИЗВИКВАТ ВИБРАЦИОННА ЕНЕРГИЯ, КОЯТО ТРЯБВА ДА БЪДЕ НАСОЧВАНА ПРАВИЛНО.

       МЕТАФИЗИКАТА  УЧИ ЗА СИЛАТА НА МИСЛИНЕ И ДУМИТЕ. ТЕ СА КАТО ДИНАМИТ – НАСОЧВАМЕ ГИ С НАШЕТО ПОДСЪЗНАНИЕ.  Фл. Шин ПРЕДЛАГА В МЕТРОТО И В МАГАЗИНИТЕ ДА ИМА НАДПИСИ:  НАБЛЮДАВАЙ МИСЛИТЕ СИ! СЛЕДИ ДУМИТЕ СИ! 

     МИСЪЛТА – НАЙ – ГОЛЯМАТА СИЛА ВЪВ ВСЕЛЕНАТА движеща се много кратно по-бързо от скороста на светлината   Е БЕЗЗВУЧНА. ТЯ, МИСЪЛТА Е В ОСНОВАТА НА ЗАКОНА ЗА ПРИВЛИЧАНЕТО. АКО МИСЛИТЕ НИ СА ДЕСТРУКТИВНИ – ПРИВЛИЧАМЕ РАЗРУШЕНИЕТО И ОБРАТНО – ПОЛОЖИТЕЛНИТЕ МИСЛИ ПРИВЛИЧАТ СБЪДВАНЕТО НА ЖЕЛАНИЯТА. МИСЛИТЕ ТРЯБВА ДА БЪДАТ ПРЕЧИСТВАНИ – ТОВА МОЖЕ ДА СТАНЕ СЪС СИЛАТА НА ВОЛЯТА. ПРАВИЛНОТО МИСЛЕНЕ Е ИЗКУСТВО. ИНТУИЦИЯТА – ТОЗИ НЕЖЕН НАШЕПВАЩ ГЛАС НИ ПОМАГА КАТО НИ ПРЕДПАЗВА ДА НЕ ГРЕШИМ. ТЯ Е ВИД НАПЪТСТВИЕ, КОЕТО ОБАЧЕ МОЖЕ ДА БЪДЕ ПОДТИСКАНО ОТ РАЗСЪДЪКА – ОТРИЦАТЕЛНИТЕ ЕМОЦИИ И МИСЛИ ИЗТОЩАВАТ ГЛАСА НА ИНТУИЦИЯТА.

  ВСЯКА НЕГАТИВНА МИСЪЛ Е ВРАГ. СТРАХ, СЪМНЕНИЕ, НЕУВЕРЕНОСТ, КОЛЕБЛИВОСТ, ТРЕВОЖНОСТ, ПРИТЕСНЕНИЯ, ОБЕЗКУРАЖАВАНЕ, ГНЯВ, ЗАВИСТ, ОМРАЗА, НЕГОДУВАНИЕ, УЖАСЯВАНЕ И ДР. КАТО ИДЕИ СЕ РЕГИСТРИРАТ В ПОДСЪЗНАНИЕТО И СЕ МАТЕРИАЛИЗИРАТ. ДУМИТЕ И МИСЛИТЕ СА ВИД РАДИОАКТИВНОСТ. ТВОИТЕ МИСЛИ И ДУМИ СА ТВОЯТ СВЯТ...ТЕ НЕ ОСТАВАТ БЕЗ ПОСЛЕДСТВИЯ – МИСЪЛТА И ДУМИТЕ СА КАТО МАГИЧЕСКА ПРЪЧИЦА – НЕЩАТА СЕ СБЪДВАТ, ЗАЩОТО НИЕ СМЕ ГИ ПОЖЕЛАЛИ...СПОСОБНОСТТА ДА СИ ПРЕДСТАВЯМЕ Е КРЕАТИВНА ПО СВОЯТА СЪЩНОСТ. НО ТОВА, КОЕТО СИ ПРЕДСТАВЯМЕ ИМА ЗНАЧЕНИЕ ЗА ПОСЛЕДСТВИЯТА. ПЪРВОИЗТОЧНИКЪТ НА БЛАГА СЕ ОТПРИЩВА ЧРЕЗ ВЯРА, ДОБРИ МИСЛИ И ДУМИ. ЗА РАЗЛИКА НАПРИМЕР ОТ НЕГОДУВАНИЕТО, КОЕТО Е СЪСИПАЛО ПОВЕЧЕ ДОМОВЕ, ОТКОЛКОТО ПИЕНЕТО И Е УБИЛО ПОВЕЧЕ ХОРА ОТКОЛКОТО ВОЙНИТЕ.

        ОЩЕ КОГАТО В V В. ПР.ХР. В СИЦИЛИЯ ХИЕРОН, ТИРАНЪТ НА СИРАКУЗА ОСЪЗНАВА ВАЖНОСТТА НА МИСЛИНЕ, МАТЕРИАЛИЗИРАНИ В СЛОВО, С ИЗТЪНЧЕНА ЖЕСТОКОСТ ЗАБРАНИЛ НА ПОДАНИЦИТЕ СИ ДА ИЗПОЛЗВАТ РЕЧТА. ПЪРВОНАЧАЛНИЯТ ПРАГМАТИЧЕН ХАРАКТЕР НА РЕТОРИКАТА Е БИЛА ДА СЕ УБЕДИ СЪБЕСЕДНИКА В ПРАВОТАТА НА ДАДЕНА КАУЗА. ПО – РЕЗУЛТАТНОТО ВЛАДЕЕНЕ НА РЕЧНА ОБАЧЕ ПРЕДПОЛАГА ПРЕДВАРИТЕЛНО ПОЗНАВАНЕ НА НЕЙНАТА СЪЩНОСТ. ОЩЕ ПО ВРЕМЕТО НА АРИСТОТЕЛ СЕ ПОЗНАВА НЕЙНАТА СТРУКТУРА, ЧИЕТО НАЧАЛО Е В ИНВЕНЦИЯТА: ЗАМИСЪЛ, ТЕМА, АРГУМЕНТИ, ТЕХНИКИ ЗА УБЕЖДАВАНЕ, СТРУКТУРИРАНЕ НА РЕЧТА ПО ЧАСТИ / ВСТЪПЛЕНИЕ, ИЗЛОЖЕНИЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ЗАКЛЮЧЕНИЕ /; ИЗБОР И РАЗПОЛОЖЕНИЕ НА ДУМИТЕ,; ОРГАНИЗИРАНЕ НА ДЕТАЙЛА И ЗАПОМНЯНЕ НА ВСИЧКО ТОВА. ПО ОНОВА ВРЕМЕ СА ИЗВЕСТНИ  ОБЛАСТИ, КОИТО  СА ОСНОВА ЗА ПРОЯВА НА АНТИЧНАТА РЕТОРИКА: СЪВЕЩАТЕЛНА, СЪДЕБНА И ЕПИДЕЙКТИЧНА, С КОЯТО СЕ ХВАЛИ ИЛИ ПОРИЦАВА ДЕЙСТВИЯТА НА СЪВРЕМЕННИКА. ХУБАВАТА РЕЧ, ИЗКУСТВОТО НА СТИЛА КАТО УМЕНИЕ ЗА УБЕЖДАВАНЕ И ВЪЗДЕЙСТВИЯ, ОБАЧЕ ЗАПОЧВА ОТ ЗАКОНА ЗА ПРИВЛИЧАНЕТО – ИЗРАЗЕН В ПРЕДВАРИТЕЛНИТЕ МИСЛИ. Днес особено популярни са двана тома на „ТАЙНАТА”/ Sekret /, съставител Ронда Бърн . Ето част от нея: „ Каквито чувства изпитваш днес, такива ще привлечеш и утре. Тревогата привлича още тревога. Притесненията привличан още притеснения. Тъгата привлича повече тъга. Неудовлетворението привлича още неудовлетворение. А радостта привлича още радост....Спокойствието привлича още спокойствие. Благодарността привлича още благодарност. Добротата привлича още доброта. Любовта привлича още любов. Твоята задача е вътрешна. За да промениш своя свят, стига само да промениш начина, по който се чувстваш вътрешно. „ Ще осъзнаеш и смисъла на думите, които изричаш”

        Ето какво твърди и Уилям Джеймс / 1842 – 1910 /: „Най – великата революция на нашето поколение е откритието, че чрез вътрешна промяна в нагласата на своето мислене / атитюд / хората могат да постигнат външна промяна в живота си”. „ мисли добро. Говори добро. Върши добро. Три стъпки, които ще ти донесат много повече, отколкото някога си си представял”.

        „Законът за привличането е неутрален. Но и действа като фотокопирна машина. Законът запечатва с фотографска точност онова, което мислиш и чувстваш във всеки един момент и после ти изпраща фотокопието – и то се превръща в твоя живот...За да промениш външния свят е необходимо само да промениш начина, по който мислиш и чувстваш, и законът за привличането ще отрази промяната”

        Уилям Аткинсън в книгата си „Мисловна вибрация” твърди: „Ние непрекъснато изпращаме мисли с по – висок или с по – нисък интензитет и получаваме резултатите от тези мисли. Нашите мисловни вълни не само влияят на нас и на другите хора, но имат  и силата да привличат – те привличат към нас чуждите мисли, неща, обстоятелства, хора ,”късмет” в съответствие с характера на мисълта, която доминира в ума ни” / 1862 – 1932 /.    „ твърде много енергия е необходима, за да се творят лоши мисли, да се изричат лоши думи и да се чувстваме зле. По – лесно е да мислим, да говорим и да правим добро. Избери по – лекия път”...

        Предимствата на добрата реторика включва няколко лични умения – така твърди П. Ебелинг / „Реторика. Пътят към успеха”...../ : с добри мисли преодоляване на притесненията и сценичната треска, самочувствие, самоувереност, положителна представа за себе си и света, живот „отвътре – навън”. Преодоляването на страха е свързано с умението да не си поставяме твърде високи, максималистични цели. Приемаме слушателите си като приятели, а не като врагове. Не можем да се харесаме и да угодим на всички. Това не е изпит, а наш шанс – да покажем кои сме, какво можем и да заразим с нашата интелигентност останалите като им въздействаме положително. Да не се самоподценяваме, а да имаме позитивна нагласа. Самонадценяването също  не е за предпочитане, нека бъдем естествени и спонтанни. Да се готвим сериозно – това е тайната на добрата презентация! По – добре да мислим за посланието, което искаме да отправим, а не за слушателите.

        Ето какво твърди Оскар Шелбах: „Хората ни оценяват по това как се представяме, а не по това какви сме”.

      Да избягваме срещи с хора, които ни влияят негативно. Да бъдем силни и да вярваме в успеха си! – това още се нарича МИСЛОФОРМА. Най – страшен  за начинеаещия оратор е собственият страх. Той се появява от липса на опит, страх от аудиторията и от недостатъчната подготовка. Ораторите не се раждат, те се създават. Но не като критикуват или хулят.

       Щом като силата на произнесените думи зависи от дълбочината на мислите – то нека на тях погледнем от ъгъла на квантовата физика. Изследователи от Ленинградската руска академия на наукате – В. Тихоплав и Т. Тихоплав в изследването си „Физика на вярата” / 2003 / твърдят следното: „Мислите като мислоформи са вибрационни вълни. Те създават торсионни полета. От негативните думи се образуват леви торсионни полета, които се връщат като бумеранг върху източника, който ги изпраща. От добрите думи се образуват десни  торсионни полета, които по същата логика се връщат към своя първоизточник. На мислите съответстват спинови структури в мозъка, които водят до торсионно излъчване. В мозъка се образуват невропептиди за позитивна или негативна действеност. От моменталната реакция на торсионните полета, които се създават в пространството на нашата реч, влияят на слушателската рецепция. Известно е например, че жените „обичат повече с ушите си” поради по – развито дясно полукълбо, реагиращо на образна емоционална реч.

         Как да въздействаме на торсионните полета? По три начина – чрез т.нар. „вътрешна настройка” , чрез ритмичност на дишането и контрол над мислите” /с. 116 /. „Най – великата революция на нашето поколение е откритието, че чрез вътрешна промяна в нагласата на своето мислене хората могат да постигнат външна промяна в живота си.” – твърди Уил. Джеймс, цитиран в „Тайната за всеки ден” от Р. Бърнс /2009: 14 /.”Мисли добро. Говори добро. Върши добро. Три стъпки, които ще ти донесат много повече, отколкото някога си си представял” / пак там, с. 34 /

        Тед Андрюс, професор в Съединените американски щати в проучванията си, озаглавени „Свещените звуци” / 1999 / подчертава следното: „ Добрите мисли, думи и дела усукват торсионните полета в положителна посока. Получават се високочестотни енергийни частици при мисли и думи, които изразяват милосърдие, молитва и искрена любов” / с. 82 /.  Мислите като енергийни матрици, съхранени в подсъзнанието, се контролират пак от подсъзнанието и причиняват последствията. Езикът притежава магическа сила и речта е нейният носител.  „Мисълта се проявява като дума. Думата се проявява като действие. Действието се развива в навик. Навикът се затвърждава в характер. Нака че наблюдавайте грижливо мисълта и нейните пътища. И нека тя да извира от любовта, родена от грижата към всички същества” – така ни съветва и Буда / 563 – 483 пр. Хр. /  „Тайната за всеки ден„ 2009: 35 /.

         „Ще усещаш толкова добре смисъла на думите, които хората казват, особено ако говорят за неща, които не харесват. Ще осъзнаваш и смисъла на думите, които ти изричаш” – твърди Р. Бърнс  / 2009: 12 /.     

         „Законът за привличането е неутрален. Той действа като фотокопирна машина. Законът запечатва с фотографска точност онова, което мислиш и чувстваш във всеки един момент, и после ти изпраща фотокопието – и то се превръща в твоя живот. Ето защо можеш да промениш целия си свят толкова лесно. За да промениш външния свят, е необходимо само да промениш начина, по който мислиш и чувсваш, и законът за привличането ще отрази промяната”. / пак там, 36 /.

         Перифразираме изказванията на горепосочените авторитети, за да се открои смисълът и значението от мислите, изразяващи нашата нагласа. Психолозите наричат тази нагласа атитюд – ключ към всеки успех и неуспех. Мисловната настройка за всяко действие е от особена важност. Това подчертава и Дейл Карнеги / 1888 – 1955 / в книгата си  „Как да развием самоувереност и да влияем на хората при публични изказвания” /1990 /. Този учен със  световна известност изнася лекции за взаимоотношенията между хората и ораторското изкуство в 863 града в САЩ и Канада и в 51 града на други страни . Ето какви начални стъпки предлага той: Първо: Силен и настойчив стремеж да достигнете целта си / в мисли, настройка, нагласа, позитивно очакване /;Второ:  Трябва трайно да знаете това, за което имате намерение да говорите; Трето:  Проявявайте увереност / бодрост, смелост вътре в себе си и пред лицето на аудиторията . Дишайте дълбоко в продължение на 30 секунди преди да се окажете пред аудиторията, притокът кислород ще ви ободри и ще ви предаде смелост. Преминете към настъпление срешу вашите страхове, вървете насреща им, сражавайте се с тях, побеждавайте ги със смелост! /; Четвърто:   Упражнявайте се! Нуждаете се от храброст, самообладание, хладнокръвие. С помощта на постоянен самоконтрол трябва да се научите да владеете своите нерви – с усилия на волята това да стане навик. Страхът се поражда от невежество и неувереност, незнание за действителните ни възможности, недостига на опит – когато той се понатрупа – вашите страхове ще изчезнат. Затова – упражнявайте се!” /с. 10 – 14 /.

        Сред главните предпоставки за успеха на публичното изказване е увереността в себе си. Понякога може да я подсилим с текст като този, който е гравиран върху медна дъска на кораба „Куест”, изследвал Антарктида:

                      Ако умееш да мечтаеш и не превръщаш
                                           мечтата си в   свой господар ,

                      Ако умееш да мислиш и не превръщаш 
                                                       мисълта си   самоцел,

                      Ако умееш да посрещаш и триумф , и
                                                                        катастрофа

                       И се отнасяш еднакво към  тези двама
                                                                                  лъжци,

                       Ако можеш да заставиш сърце, нерви и
                                                                                   мишци

                       Да вършат работата си и след като ги
                                                                                      няма,

                       И така да се запазиш, когато от теб нищо
                                                                     няма да остане,

                       Освен волята, която им говори: „Дръжте
                                                                                          се!”,

                        Ако можеш да запълниш неумолимата
                                                                                минута

                          Със шестдесетсекунден пробег, -  

                          Ще ти принадлежат и земята, и всичко на
                                                                                           нея,

                          И най – вече, ще бъдеш човек, сине мой! 

                                                                            Р. Киплинг

        Решимостта да се постига успех е също предпоставка в самомотивирането на оратора. Увереност в това, че усилията ще бъдат възнаградени – нека си припомним  Т. Рузвелт, в чийто президентски кабинет е имало портрет на Е. Линкълн. Често той го е гледал и сам е вдъхвал увереност в себе си, размишлявайки над труден казус като се е питал: „Как би постъпил Линкълн?”

    Уилям Джеймс, професор – психолог от Харвардския университет съветва своите студенти „ добросъвестно и с въодушевление да се обучават  да говорят пред публика и да се упражняват разумно” / с.71 /.

         Да се мисли за успеха като си представяме, че говорим пред аудитория с пълно самообладание  - това е напълно във властта на всеки желаещ да говори убедително и да въздейства на аудиторията. Като се вярва твърдо в успеха ще се материализира и вярата като се превърне в обективно действие.    Като съзнаваме, че имаме дар отгоре, че можем да култивираме качества като съобразителност, самообладание и мъжество, ще имаме и воля за победа. Така, както би ни подкрепял с мъдрите си съвети бостънският учен Елбърт Хабърд: „ Като излезете от къщи, издърпайте брадичката си, вдигнете високо главата си и поемете дъх с пълни гърди. Поемете слънчевия лъч, поздравявайте приятелите си с усмивка и влагайте душата си във всяко ръкостискане. Не се бойте, че няма да ви разберат правилно и не губете нито минута, мислейки за враговете си. Опитайте се да запечатате в ума си това, което искате да направите и тогава ще тръгнете право към целта без да се отклоняване настрана. Съсредоточете мислите си върху великите, прекрасни дела, които бихте искали да извършите и тогава, , с течение на дните,  вие без да осъзнавате това ще се ползвате  от тези възможности , които се изискват за изпълнението на вашите желания, така както кораловият полип взима от морската вода нужните му вещества. Нарисувайте в ума си способния,, сериозен и полезен човек, какъвто искате да станете, и тази мисъл ще ви превръща ежечастно именно в такъв човек...Мисълта е над всичко. Съхранете една правилна , умствена позиция – мъжество, откровеност и жизнерадост. Да мислиш правилно – това означава да твориш. Всичко става благодаретие на желанието и всяка искрена молитва получава отговор. Ние започваме да приличаме на това, към което се стреми нашето сърце...” / с.74 /.

        Поетът Роберт Сървис е сътворил стихове – химн сякаш за наша подкрепа:

                    Ако си се заблудил в пустинята,

                    И те обхваща ужас като дете

                    И смъртта гледа право в очите ти,

                    И целият изранен си, както се полага,

                    Остава само да дръпнеш спусъка и ...да
                                                                                умреш.

                    Но кодексът на мъжа гласи: ”Бори се до
                                                                                    края!”

                    Ти нямаш право да унищожаваш себе си.

                    Когато си гладен и измъчен,

                    Не е трудно да сложиш край на всичко...

                    Трудно е със дявола да се пребориш.

                    Уморен си от борбата? Какво правиш,
                                                                      засрами се!

                    Ти си млад, ти си смел, ти си умен!

                    Имаш трудности, знам, но не унивай,

                    Събери сили, направи невъзможното и се
                                                                                     бори!

                    Упорството победа ще ти донесе.

                    Затова, не падай духом, друже!

                    Събери мъжеството си, да се предадеш не
                                                                                 е трудно,

                    Трудно е да държиш главата си високо! 

                    По – лесно е да стенеш, че си бит – и да
                                                                                   умреш.

                    По – лесно е да отстъпиш и да пълзиш.

                    Но да се сражаваш, да се сражаваш тогава,

                    Когато вече не виждаш надежда,

                    Ето, това е завидната участ!

                    И нищо, че си излязъл от страшната схвтка

                    И си разбит, изранен, целият в рани,

                    Опитай още веднъж! Да умреш е най –
                                                                                               лесно,

                    По – трудно е да останеш жив.

    Израз на нашия дух е гласът – човешкият глас, който материализира мислите и влияе на околните. Някога и Питагор го е знаел, затова е учел учениците си да се упражняват над гласа си като изтоварят добри думи. Мисли, дишане и глас образуват значима триада, определяща нашата същност. Гласът като творчески инструмент силно влияе вълху живота ни, както и върху другите около нас. Гласът изразява и нашия характер, затова в миналото са съветвали: „Стани господар на словото като използваш всички свои гласови нюанси!” /Тед Андрюс, 1999: 86 /. Мислите влияят върху някои гласови качества като тембър, ритъм, дикция, сила, височина. Човешкият глас съобщава Кой си. Уникалната комбинация между ритъм, мелодия, тембър и динамика съобщава за нашата същност. Гласът е личният носител на духовното и съзидателен израз. Всеки от нас притежава гласов образ, свързан с нашата личност чрез звуковете, които произнасяме. Гласът се формира вследствие няколко фактора: семейство – кой как говори; личностната култура и възпитание, ; влиянието на подсъзнателната медийна манипулация и др.

         СЛЕД КАТО ГЛАСЪТ Е КЛЮЧ към нашата  ИДЕНТИЧНОСТ  - повече от необходимо е да го развиваме.. Преди всичко  -  да осъзнаем целия си потенциал на естествения си глас, за да го изполваме пълноценно.  Всеки глас „определя” и характера на конкретния индивид – естественото височинно ниво, на което говорим – показва кои сме. Така например  - ниският глас звучи авторитетно, пискливият „говори” за проблеми в емоционалнаия баланс. Високо поставените гласове се считат за проклятие в западните общества, звуците се стягат и изтласкват по – високо. Восовата постановка също е неестествена, обществото гледа на нея неодобрително. Всяка неестествена височина, съответно и ниски тонове напрятгат гласните струни. Затова е препоръчително да бъдем себе си – да говорим естествено и непосредствено. Трябва да открием удобството на личния си диапазон, проектиран от „маската” – така се нарича област, между носната преграда през устните до линията на челюстта като начало на гърлената извивка.

   Препоръчително упражнение: леко тананикаме със затворена уста  -  при вибрацията се усеща трепета на устните, страничните части на носа и гърлената извивка – така се очертава „маската”, която активно участва в гласовата ни реализация.

        Ако свикнем да говорим от „маската” – гласът става по – гъвкав и се изпълва с изразителност и топлота, така необходими за въздействието върху аудиторията. Нещо повече – повишава се обхватът на гласа и способността за резониране, което предизвиква отклик у слушателите.                           

          Гласът има скрити свойства и аспекти – отражение на общото състояние на индивида, които показват качеството на живота му.

        Упражнявай се да слушаш как някой ти говори без да вникваш в думите. Слушай извивките на гласа му, силата, височината, тембъра. Научи се да улавяш музикалния израз на гласа, извивките на речта, интонацията...така ще можеш да бъдеш не само наблюдател, а е ще регистрираш открития за говорещия като същевременно ти също ще се учиш.

           Гласът не трябва да разкрива подтиснати наши  състояния – гняв, досада, отегчение, равнодушие, агресивност, прекалена амбициозност е перфекционизъм – настроението на говорещия оказва влияние върху качеството на гласа. Например кратки и насечени тонове „говорят” за нервност, удължените тонове – за приетост и предразположение към аудиторията; скучният, безинтересен глас звучи безлично, безжизнено. Страхът се изразява с теравномерност на гласовите височини, с внезапни извисявания и бърза артикулация. Притеснението кара гласът ни да трепери като в края на фразата става монотонен. .Съществува   схващане, че високопоставените звуци в човешкия глас са отражение на духовна ориентация, докато ниските звуци показват влечение към физическото, земно – материалното.

         Упражнение: Произнеси изречението ”Имам всичко, което искам” по няколко начина – с радост, със задоволство, с ирония, с присмех, с гняв, с колебание.

         Нека си припомним видовете гласове -  при жените: сопран – висок, мецосопран – средно нисък и алт – нисък женски глас. При мъжете – тенор – висок, баритон – средно нисък и бас – нисък мъжки глас. Индивидуалният ни гласов образ се определя и от начина, по коъто произнасяме гласните звуци. Според изследователите от особена значимост е как произнасяме гласните е –е –е; и – и – и; у-у-у.Те съдържат най – динамична окраска и според начина ни на произношение – успокояваме или разбалансираме аудиторията. Счита се също, че от особеното ни звукоизвличане на следните гласни, можем да влияем благотворно и успокояващо на аудиторията: гласната У се „отразява” върху долната част на корема; гласната О – върху слънчевия сплит; гласната А – върху гръдния кош; гласната Е – върху гърлото, главата и цялостно върху гърдите; гласната И – се отразява върху теменната част.

         Упражнение: произнасяй гласно и наум гласните звукове на различни височини. Произнасяй също така думи, изобилстващи на съгласни звукове, които те затрудняват – напр. л, м, н, р, п, к, с,з,ч,ц,ш,т,г,б,в,х,ж.

      Мелодичното произношение е резултат от резонанс на правилно съчетание между ритъм на речта, сила и качествен звук. Ораторът се явява в качеството си на „ вентилатор”, който излъчва сетивно – звукова енергия и влияе на аудиторията. От своя страна тя, аудиторията с клетките на тялото си разпознава кои звуци й влияят благотворно и кои я затормозяват.Така например центърът на магнетизма е характерното произношение на Е, когато леко и ненатрапчиво се удължана – това гали слуха и настъпва равновесие в душите на слушателите. Докато импулсивният, деспотичният, авторитарният, горделивият маниер на произношение „удря” енергийния център на далака и аудиторията се „затваря” за „въздействието” на оратора. Далакът се отличава с поносимост към дълги и удължени гласни звукове и този център влияе върху усещанията и емоциите. Същевременно е и център, който улеснява общуването. Сърдечната област също е подвластна на дълги гласни звуци и особено реагира на гневно и агресивно слово.

         Сетивно – звуковият аспект на гласа е ключ за промяна и преобразуване, издигане и снижаване, приспособяване и обръщане на енергиите и способностите ни на всички нива. Звукът променя електромагтитното поле и импулсите на средата. Звуковете, които произнасяме, благоприятстват концентрацията, релаксацията, творчеството. Тембърът на оратора отразява колорита на тона и е разграничаващ източник на всеки звук. Именно тембърът и височината на гласа въздействат най - силно. Благият тембър подобно на бамбукова флейта успокоява. Задължително е познанието на оратора  как да контролира тембъра на гласа си. Резкият и груб тембър отблъскват аудиторията. Приятелски настроеният оратор използва мек, ласкав и нежен тон .

          Емоционално – несигурният тембър веднага се разпознава от слушателите, защото каквото чувства индивидът – това и „произвежда” с тембровата си специфика. Например разпознават се състояния като безспокойство, неубедителност на изявата, подценяване, критицизъм, самонадеяност, манипулативност, самоподценяване, неувереност, мнителност и др – всички нюанси на нашите вътрешни вълнения се проецират върху тембъра ни.

      Силата на произнесените думи зависят не само от дълбочината на мислине, но и от  увереността на оратора. Ако той си повтаря, че е недодялан, и неспособен – тази ментална енергийна матрица обхваща и физическия му живот – отразява се на говор, тембър, ритъм, качество на произношение, сила на внушение и въздействие и т.н.