Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
15.12.2010 19:59 - Тайната на добрата реч
Автор: shonyrai Категория: Изкуство   
Прочетен: 19631 Коментари: 1 Гласове:
3

Последна промяна: 06.02.2016 19:37


 

V. Тайната на добрата реч.

Изкуството на боравенето с думите. Думите, които  
   печелят сърцата на слушателите 

     Още Квинтилиан твърди в  „Обучението на оратора” / 1982 / относно качествата на речта следното: Всяка реч трябва да има три добри качества: да бъде правилна, да бъде ясна и да бъде украсена / да се говори уместно и подходящо.../ . Думите да следват това, което цели мисълта. Благозвучието -  евфонияда избереш тази дума, която звучи хубаво  - това е правило, характерно за най – добрите в ораторското изкуство. Да се избягва неправилното произношение, неправилното граматическо свързване, варваризмите, жаргонните думи това е и отпечатък на нашата индивидуалност. Не само това, което говорим пред аудитория, а как го говорим, за да я убедим, е от особена важност. Затова старателно трябва да следим нашия маниер на изложение.
      Дейл Карнеги има специален параграф „Тайната на добрата реч” в „Как да развием самоувереност и да влияем на хората при публични изказвания”  / 1990 / .Той ни въвежда в някои специфики относно този маниер. Например за доброто слово най – главното е именно усещането на контакта с аудиторията / с. 79 /.  Слушателите трябва да чувстват, че някакво послание стига до тях и то е непосредствено от интелекта и сърцето на оратора. Посланието да се изразява с прости думи, като в лична беседа и в същия маниер, както се изразяваме пред един човек, за да ни разбере. Естественият маниер на говорене е от особена важност. Това, което изразяваме – да излиза от сърцето ни, от ума ни, да бъде част от нашия живот, опитност, която много бихме искали да споделим с аудиторията. Същевременно с нашата естественост – да търсим онази единствена искра на индивидуалност, която ни отличава от другите -  и нея да я разпалваме все повече. Маниерът на говорене се свързва тъкмо с нашия специфичен стил на владеене на аудитория. На света няма човек, подобен на нас. С други думи – нашата индивидуалност е уникална. За нас като оратори – това е най – скъпото достояние, твърди Карнеги / с. 82 /. Затова трябва да поддържаме и развиваме тази искра – тя внася в нашата реч сила и искреност  - „ това е вашето единствено и истинско основание, за да играете важна роля”.
           Най – знаменитата дискусия, която се състояла някога в Америка / 1858 г. / била между сенатора Ст. Дъглас и Е. Линкълн. Дъглас – невисок и елегантен, светски, културен човек срещу Линкълн – висок и тромав, секач на дървета с ъгловати жестове, но боравещ с аналогии и примери, скромен и снизходителен за разлика от високомерния и властен Дъглас – те двамата се отличават със своята си индивидуалност. Съвършено различни, те били добри оратори, защото познавали своята индивидуалност и я развивали. Използвайки в пълна степен талантите си, и двамата се оказали оригинални и силни – без да подражават на някого.
         Ако трябва да се обучаваме в ораторско изкуство –обучението ни основно трябва да се състои  в отстраняването на сковаността. Има само един начин – да се упражняваме. Как?  Като си изберем човек от аудиторията – някой отзад, човек с възможно най – обикновена външност и се обръщаме към него, говорейки. Да беседваме сякаш с този човек. Да си представим, че ни е задал въпрос и ние му отговаряме. Искреност, въодушевление и дълбоката убеденост също ще ни помогнат.  Пламъкът на емоциите изгаря всички бариери, човек е най – искрен, когато е под влиянието на своите чувства. Тогава говори непринудено и естествено.  Да вложи душата си в изказването – това означава говорителят да насити словото си с действеност, идваща от вътрешната красота на собствения вътрешен живот. „Той е вложил душата си” – в това се състои именно  ТАЙНАТА.
        Щом я знаем и я използваме, тогава ще трябва да прилагаме и някои похвати. Кои са те?
-         първо: да акцентираме върху важните думи. Ето и едно упражнение -  да се прочете следния текст изразително като се акцентува върху важните смислоносещи думи:

                                                Ако се считаш за разбит,
                                                ти си действително разбит.
                                                Ако си мислиш, че няма да посмееш,
                                                значи ти няма да се решиш.
                                                Ако искаш да спечелиш, но мислиш,
                                                че няма да можеш,
                                                то почти е сигурно, ще загубиш.
                                                В битките житейски невинаги ще побеждава
                                                най – силният или най – бързият.
                                                Но рано или късно този, който побеждава,
                                                е този, който се смята на това способен. 

                                                                                                            Анонимен автор 

-         второ: изменяйте тона на гласа си – да се повишава или понижава – това означава и речта ни да има добър ефект. Да не се говори скучно, монотонно, плоско, еднообразно. Да се правят паузи. Рузвелт така е владеел аудиторията си – чрез паузи и глас, който понижавал или повишавал като акцентирал и на значими думи. Още едно упражнение: Да се прочетат изреченията на глас като маркираните думи се прочетат със значително понижаване на гласа: Аз имам само едно достойнство – никога не изпадам в отчаяние. / Маршал Фош /. ; Великата цел на образованието не са знанията, а действията. /Р. Спенсър /; От всички елементи, които са необходими за постигане на успех, най – главният – това е вярата. / Гибонс /.
  трето: изменяйте темпото на речта – за да откроим мисълта си, когато я произнасяме – можем да забавяме темпото като силно наблягаме на думата, която искаме да подчертаем. След това подобно на мълния бързо завършваме фразата си.
 четвърто: паузата – внезапното замълчаване – привлича вниманието. Линкълн го е практикувал като освен това се навеждал напред към своята аудитория като ги е гледал право в очите. Всички очаквали какво ще последва внимателно и напрегнато.  „Със своето мълчание – е казвал Киплинг – ти ще говориш”.
     Добрата реч – това са преди всичко разговорният, естествен тон и непосредствеността – без да подражаваме, запазвайки своята индивидуалност и нашия собствен маниер, присъщ само на нашата индивидуалност. За постигане на успех ЛИЧНОСТТА Е ПО – ВАЖНА, ОТКОЛКОТО ВИСОКИЯ ИНТЕЛЕКТ.
         За високия успех на говорещия пред аудитория е важно и друго условие: да излиза отпочинал пред своите слушатели. Умореният оратор не притежава магнетични, привличащи характеристики. Подготовката до последния момент, бързото темпо, за да наваксаме пропуснатото време за подготовка ще доведат до задръжки по време на публичната ни изява. Никога и с пълен стомах не трябва да заставаме пред своите слушатели. Само лека закуска или плодове са достатъчни, за да можем да мислим и бъдем убедителни.
       Да съберем слушателите си заедно – това означава да ги поканим да седнат по – близо до нас особено ако са в голяма аудитория.  Защото човек, който се намира в голяма аудитория, може да загуби своята индивидуалност. Препоръчително е да стоим на едно ниво със своята аудитория. Да се установи тесен контакт и превърнем изказването си в беседа.
       Въздухът в залата да бъде свеж. Да има светлина, която осветява лицето на говорещия. Хората искат да видят оратора. Затова трябва да си изберем такова място пред тях, че лицето под светлината ни да сияе.
          Когато говорим пред аудитория – не трябва да сядаме. Хората искат да ни видят в цял ръст. Зад говорещия не трябва да има нищо, което да привлича вниманието на слушателите. Препоръчва се само завеса от тъмносиньо кадифе.
          Никакви гости на сцената!  Гостът разсейва с неволните си движения. Да го поканим да говори, но той да е сред слушателите – това е правилният начин да го представим.
     Когато трябва да говорим – това да става не като предварително заставаме с лице пред аудиторията си и дълго се взираме в нея. По - добре да ни представят, тогава да се появим с ефекта на изненадата.
         Щом застанем отпред пред слушателите си, да не бързаме да заговорим веднага – това е присъщо на дилетанта. Първо – да вдишаме дълбоко. Да обхванем с поглед слушателите си. Ако има шум – да направим пауза дотогава, докато той не прекъсне. Ръцете да са спокойни до тялото, а не да се пъхат в джобовете.
(           Ето какви препоръки ни дава и Петер Ебелинг  в „Реторика. Пътят към успеха” / 2002 /:
           Сред предимствата на добрата реторика са уменията да се преодолява сценичната треска, съпътстваща всяка публична изява. Преодоляването на притесненията са свързани с наличие на следните качества: самочувствие – реално, а не изкуствено завишено, нито самоподценяващо се; самоувереност; добра говорна техника; ясен и прецизен изказ; умения за импровизация; сила на убеждението; педагогически и психологически умения; креативност за прокарване на нови идеи; спонтанност; разширяване на речниковия запас; сдържаност в жестовете; личностна положителна представа за себе си и за света; умения за кратък и съдържателен изказ.
           Преодоляването на страха е свързано още с обективните умения – да не си поставяме твърде високи цели. Приемането на слушателите като приятели, а не врагове, от които зависи нашият имидж, улеснява изявата ни. Защото не може да се угоди на всички, не може да се харесваме на всички, но „Заради един чифт уши и очи си заслужава...” Това е нашият шанс, а не изпит. Позитивната самонагласа може да ни е в помощ само ако не се самонадценяваме.
     Тайната на добрата презентация е: да се готвим сериозно!  Още в подготовката да ни е ясна „основната нишка” на посланието. Добре да изчислим времето за изява – например 15 реда, които ще напишем, отговарят на 1 минута време за произнасянето им, а около 105 реда обхващат около 7 минути.
           Преди нашата изява – трябва да благодарим за възможността, която ни се предоставя. Да благодарим за времето, което сме отнели на слушателите. Защото, ако мислим за слушателите и за посланието ни към тях, аудиторията ще оцени времето, което ни е подарила, за да се изявим. Ненапразно Оскар Шелбах е казал: „Хората ни оценяат по това КАК СЕ ПРЕДСТАВЯМЕ,  а не по това какви сме”. Затова и не трябва да допускаме до себе си хора, които ни влияят негативно. И да оставим нашата чувствителност  да „говори” – нашата автентичност въздейства и убеждава Другите.
           Кои са най – често допусканите грешки при публичната изява
-         недостатъчна информация за аудиторията;
-         недостатъчно време за подготовка;
-         лошо начало;
-         зависимост от писмен текст;
-         незачитане на слушателите;
-         тих, монотонен говор;
-         скучна презентация;
-         липса на ангажираност и въодушевление;
-         липса на финален апел;
-         да се избягват суперлативи от рода на: „Супер! Абсолютно! Страхотно!  
       Адски..! Жестоко! Яко!”;

-         Да се избягват преувеличенията!
     Много силен аргумент са примерите от собствения живот – ако ги споделим на нивото на слушателите си – ще бъдат убедителен аргумент не само за въздействие, а за убеждаване.
          Спазването на точното време за словесната изява е силен коз, накланящ симпатиите на слушателите в наша полза. Кратките изречения, говоренето чрез зрителен контакт, свободно, особено със самоирония на места – ще ни помага в публичното говорене.
          Ораторската ни стратегия се състои в няколко опорни точки:
-         идеите ни трябва да са написани с едър шрифт на фишове – те трябва да са „събрани” от известни лица, от приятели, колеги, актуални рубрики, статистики, съвременни мъдреци и др. Но с тях да не напрягаме слушателите.
-         да обясняваме малко, да даваме препоръки вместо наставления;
-         да предизвикваме дискусии с проблемни реторични въпроси;
-       по време на презентацията – да визуализираме чрез мултимедия, постери, графики, таблиции др.
          Известна е 5 – точковата формула за успешна ораторска изява:
-         Събуди интерес или любопитство;
-         Кажи за какво става дума;
-         Обоснови се кратко „Защо...”;
-         Дай примери и случки от практиката или твоя живот;
-         Призови към активност.
        Жестовете ни да бъдат „експромт” – спонтанни.
        В краткото ни начално  встъпление от 1 – 2 изречения никога не трябва да се извиняваме – това би било проявя на дилетант.
       КАК ДА СЪБУДИМ ВНИМАНИЕТО? Чрез няколко способа: още в началото можем да разкажем кратка интересна история; да поднесем интересен факт; да зададем въпрос; да започнем с цитат на видна личност, позната на аудиторията; да споделим нашите мотиви за избора на темата.
      Съществуват 2 грешки, които могат да се допуснат на финала:
-         да завършим с изречението „Това е, което исках да кажа...
-         да прекъснем бързо и направо без плавен завършек.
       КАКЪВ Е ПРАВИЛНИЯТ ФИНАЛ?
-         да резюмираме основните положения на своето изказване;
-         да призовем към действие;
-         да направим кратък и искрен комплимент на аудиторията;
-         да кажем нещо ведро – да оставим аудиторията УСМИХНАТА;
-         финалът ни да бъде с поетичен завършек – откъс от стих или кратка
      
творба;

-         библейски цитат;
-      да завършим изказването си преди да е „дошла” досадата у слушателите;
-         да не забравяме, че  краят на публичната ни изява е НАЙ – ВАЖНИЯТ        СТРАТЕГИЧЕСКИ чеЕЛЕМЕНТ.
       Относно ЕЗИКА на презентацията ни – съществуват няколко изисквания:
-         ДА ИЗПОЛЗВАМЕ ОРИГИНАЛНИ СРАВНЕНИЯ, МЕТАФОРИ, РЕТОРИЧНИ  
       ВЪПРОСИ;

-         Да избягваме наукоподобни термини;
-         Да говорим достъпно, а не академично усложнено;
-         Без клишета;
-         Важните идеи да се повторят с различни думи;
-         Речта да е структурирана с конкретна логика;
-         Да „ рисуваме” словесно с образен, въздействащ език
       В т.нар. РАМКОВА реч схемата изглежда така:
-    интересно въведение и благодарност;
-    защо Аз съм пред вас?;
-    защо избрах тази тема?;
-    защо вие сте моите слушатели?;
-    събуди вниманието и интереса на аудиторията;
-    обобщи темата;
-    спомени ползите;
-    очертай перспективи;
-    апел към действие.
    Препоръчително е да се избягва двусмислието.

          Ако говорим диалектно – и това бъде леко, без да се натрапва, Ебелинг препоръчва да се самоприемем такива, каквито сме. Но ако говорът ни се отличава със силна редукция / „зилено”, „пипируда”, „къфе” и т.н. / – необходими са системни упражнения за преодоляването й.
           Съществува опасност в презентацията си да поучаваме аудиторията. Нека се въздържаме от това увлечение – не се приема и звучи досадно и натрапващо. Нашата любезност и вежливост да бъде налице във всеки миг – не само по време на ораторска изява. Хората съдят за нас по нашата реч – да не забравяме Сократовото :”Говори, за да те видя!” Думите „показват” нашата интелигентност. Затова богатството на изказа, разнообразният лексикален запас, правоговорният речник са свидетелство кои сме и какви сме
   Препоръките относно лексиката ни се свързват с ЧЕТЕНЕТО НА ХУДОЖЕСТВЕНА ЛИТЕРАТУРА И БИОГРАФИИ НА ВИДНИ ЛИЧНОСТИ. Нивото на образованост и култура личи от ТОЧНАТА И ИЗИСКАНА УПОТРЕБА НА БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК. Това ниво е основата на нашата идентичност.  Ние се легитимираме чрез 4 начина / метода /:
-         Какво правим?;
-         Как изглеждаме?;
-         Какво говорим?;
-         Как  говорим?
          Затова, в подготовката си за публична изява, необходимо е да изучаваме произхода на думите, да четем с Тълковен речник и Речник на символите. Когато говорим – да говорим в „НИЕ” -  форма, а не в „Аз” – форма. Освен това – да избягваме паразитните думи, провлачените „Амииииии”, „Аааъъъ”, „Хмммм”..
           Още – да избягваме скучните и ненужни повторения. Да не се сковаваме в ненужен перфекционизъм, да не се люлеем, да стоим изправено без напрежение – това са само част от невербалните послания – предмет на отделна следваща тема. Ако излъчваме сигурност, ако избягваме самооковаващата се поза / ръцете отзад, зад гърба / , говорейки на езика на слушателите, със сигурност ще ги трогнем и ще оставим трайни впечатления , всред които ще бъдат всички гореспоменати „тайни” на добрата реч.
       Д. Гилфойл в параграфа си „Изкуството на боравенето с думите” / „Харизмата и нейният ефект „ 2002 : с. 235 /  твърди: „Думите могат да ни накарат както да полетим с птиците в небесата, така и да се заровим с жабите в блатото”.  Чрез думите си всеки от нас се превръща в послание за самите себе си. Думите показват нашата близост с обекта, за когото говорим / или предмета на нашата реч /, както и нашата дистанцираност. Съвместимостта на говорещия с хората, емоциите, ценностите, идеите са максимално точно отражение  на оратора и те трябва да се превърнат в подобно отражение на аудиторията. ДА ВНИМАВАМЕ, КОГАТО ИЗБРОЯВАМЕ СВОИТЕ ПРИОРИТЕТИ! Нека да ги артикулираме в реда, който е залегнал в подсъзнанието ни, защото те ни индикират.
          Ако често употребяваме думи като „просто”, „единствено” – те обезсилват значението на думите, които следват след тях. Също и „ще се опитам”, „само” – подобни думи автоматично ще изпратят на нашите слушатели сигнал за съмнителни мотиви и  липса на решителност. Вместо да кажем „Опитвам се само да...” – по – добре да кажем точно това, което смятаме да направим. Изброяваме по ред нещата, които възнамеряваме да направим. Споделяме точно КАК да стане това. Предупреждаваме за евентуалните трудности. Конкретизираме същността на усилията си. Само така можем да изградим репутацията си на оратор, на когото може да се има доверие, и на когото може да се разчита.
         Различията между силния и безсилния изказ са следните:
При СИЛНИЯ ИЗКАЗ  речта е категорична и директна; тече плавно; не се накъсва; не съдържа колебания; демонстрира безпроблемно справяне с езиковите средства; внушава усещане за добро владеене на материята.
         При БЕЗСИЛНИЯ ИЗКАЗ  говорещият е несигурен в своята реч, поведение и тон; често говори със заобикалки; използва мънкания; несигурен е в съдържанието на посланието си; накъсва речта си;  използва въпроси, завършващи с „нали?”, „ясно ли е?”, „не мислите ли?” и т.н.; изглежда неподготвен, несъбрал сякаш мислите в главата си; не води своите слушатели към завършеност на мисълта.
         ПОДГОТОВКАТА НА СЪДЪРЖАНИЕТО и РЕПЕТИЦИИТЕ  са сред ТАЙНИТЕ НА МОЩНИЯ ИЗКАЗ. Не трябва да се търси одобрението на публиката – да говорим така, сякаш вече  го имаме.
          Грозните определения играят  изключително важна роля за начина, по който възприемаме нещата. Квалификациите за хора, събития, явления носят негативен символ и се употребяват тогава, когато говорещият иска да дискредитира свой опонент или идея.  Едно от най – опасните лингвистични  оръжия е процесът, превръщащ хората в предмети.  Деперсонализацията чрез думи е особено характерна за политиката.
         Харизматичните личности и добрите оратори, които държат на своята обаятелна репутация,  избягват използването на тази грозна практика по слагане на етикети на хората и нещата.  Нито един мъж или жена е нещо, сравнимо с камъка или скалата.  Вместо да казваме какъв е даденият човек – нека опишем поведението му. Това е само по – интелигентно, но и безкрайно по – точно. Лепенето на етикети е същност на ПРЕСТЪПНОТО МИСЛЕНЕ. То се различава съществено от КРИТИЧЕСКОТО МИСЛЕНЕ, според което  се спечелват сърцата и умовете на хората и се постига консенсус. Жестоките последици от демонизиране на опонентите  се връщат обратно към онези, които са ги предизвикали. Почтените оратори предлагат добре обмислена критика на поведението, действията или политиката, но рядко се докосват до негативни  етикети или проектирани стереотипи.
         Трябва да внимаваме и когато правим обобщения. Трябва да се внимава в тяхната истинност – да бъдем честни, като докладваме само НЕОПРОВЕРЖИМИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА, които са ни навели на изводите. Многознайковците също действат отблъскващо, когато изказват крайни становища; те претендират, че знаят всичко на този свят и се изживяват като „стожери на истината”. Квантовата физика ни учи, че никога не можем да бъдем сигурни за нищо. Етичните харизматични личности филтрират информацията, събитията, идеите и поемат лична отговорност за собствените възгледи и убеждения. Езиковите знаци, които използват, индикират мъдростта на зрелостта като изказът им изобилства от лингвистични маркери като тези: „Така, както виждам нещата...”; „Бихте могли да забележите...”; „Чувствам, че това е...;”Може да бъде прието...”; „Някои хора навярно биха заключили...”; „Би могло да означава...”; „Възможно е да се стигне до убеждението, че...”Чрез тези маркери се създава балансирана атмосфера и положителна настройка.
          Днес  публичното излагане на възгледи и идеи в модерното общество обаче заприличва все повече на домашна свада. В редица изследвания като това например от Калифорнийския университет в Бъркли, представено чрез изводите на проф. Дж. Лейкоф, се търсят не само обяснения, а и балансиращи стратегии. Една от тях е т.нар. концептуална метафора. „Метафорите управляват по – голямата част от нашия мисловен процес, твърди Лейкоф, огромна част от нашите ежедневни мисли оперират посредством сложна, макар и несъзнателна система от метафорични понятия”. /”Метафорите, чрез които живеем” по Гилфойл, 2002: 266 /. И тъкмо тези понятия дават отпечатък върху обикновените ни логически изводи. Концептуалните метафори управляват възприятията ни и те детерминират начина, по който функционираме в ежедневието. Човек рядко си дава сметка за НАЧИНА, по който структурира изказа си. Но тъкмо те ръководят човешкото поведение и семантиката на изказа. Някои от тях предизвикват самоунищожително поведение, което завинаги срива добрата репутация и доверието на аудиторията. Ето някои често срещани думи – концептуални метафори, които отблъскват: противници, конфликт, атака, слабости, маневри – те манипулират контекста и могат да доведат до нежелателни ефекти. Подобно въздействие има метафората „Дебатът е война”, също така „Война на наркотиците”, с които могат да се подклажда анархично поведение. Директните предизвикателства имат ефекта да подсилват решителността на опонентите да се придържат до край към публично изразените си гледища, възгледи и аргументи. Директните конфронтации, особено онези, поставени в рамката на многознайничеството и концептуалната метафора / особено военната / имат печална слава. Те създават дискомфорт в подсъзнанието на онези, за които са предназначени. Когато даден индивид е изправен очи в очи със собствената си непоследователност, в душата му настъпва пълен емоционален хаос.
          Думите, които печелят сърцата и душите са предмет на анализ и изводи от страна на Д. Гилфойл / 2002: 278 /. С думите може да се засвидетелства внимание и уважение на преобладаващите ценности и убеждения. Харизматичните личности използват галещите ухото мелодии на убеждението вместо надуващите главата трясъци на самодоволството, принудата и заплахите.Това са „енергизиращи”, а не „осакатяващи” послания. Затова преди да застанем пред аудиторията, трябва да изберем форма на изказа си, която предизвиква минимално съпротивление. С хубавите думи може да се „купи  много повече внимание, повече смисъл, по – голямо разбиране и по – безпрекословно съгласие”, твърди авторът. / с. 279 /. Така ораторът ще израстне до истински лидер.
      Една от най – могъщите думи на света е ИМЕТО, ЧРЕЗ КОЕТО СЕ ИДЕНТИФИЦИРАМЕ. Него носим от детството и пренасяме в зрелостта.  Ако се обърнем по име към някой слушател, ще увеличим значително шансовете идеята ни да бъде приета благосклонно. Тайната е в единственото число – „Ти”, вместо „Вие”, когато се обръщаме към голяма аудитория и не знаем имената на членовете й. Личното местоимение „Ти” е самородно лингвистично злато, защото напипва тази пазарна ниша и купува лесно вниманието на публиката. „Ти” поставя в центъра на комуникация теб, слушателя.
           Ако включим в личния си речник т.нар. „съблазнителни думички” – това ще улесни стойността на изказа ни. Ето някои от тях: ти, предимство, нов, горд, веселба, здраве, сигурност, съхранявам, безопасност, лесно, удобство, доказан, свободен, любов, радост, щастлив, прекрасен, истина, сила, доверие... Но нека се въздържаме обаче от думата „Недей!” – тя е императив, има негативна мощ .
          Задаването на въпроси е един от най – сигурните пътища към спечелването на вниманието на хората, защото по този начин те ще усетят, че ние се ИНТЕРЕСУВАМЕ ОТ ТЯХ. Но думи като „трябва”, „налага се”, „необходимо е” издават, че хората, които често ги употребяват, оперират с твърде ограничен набор мисловни елементи. Думи като „мога”, „възможности”, „може би”, „в състояние съм да...” – отварят пред слушателите ни нов свят за избор и възможности. Думи като „Моля” и „Благодаря”, произнесени с подходящ тон са с особено емоционално влияние върху слушателите.
         Авторитетът е нещо, което трябва да бъде спечелено, но редица авторитарни личности, които не употребяват в речника си тези думи, са усетили на свой гръб, че да заповядаш на хората какво да правят, е най  - безславният начин за опит на промяна на общественото поведение.
      Думата „Защото...” има силата да оказва огромно влияние върху приемателната способност за посланието, както и да предизвиква поведенчески промени у слушателите.  Проучвания от Харвърдския университет в лицето на проф. Елън Лангър доказват, че когато употребяваме думата „защото”, като причина – следствие особено за почтени цели,  се постига много повече отстъпчивост.
        Подобен ефект носят думи с ярка образност. Например „ оживявам” – чрез нея се активизира умението на публиката да си създаде одухотворена картина на VVсъдържанието на нашето послание. Ярката образност на нашия изказ не само улеснява възприемането на посланието, но и събужда интереса на аудиторията. Одухотвореният език  улеснява обработването и задържането на информацията в паметта. Особено сензорният език възбужда въображението като  ангажира емоционално, слухово, вкусово, визуално и обонятелно. Смята се, че една от сензорните системи на човека е винаги активирана и чрез нея възприема трайно посланието. Преди да се решим кои аспекти от речта ни се нуждаят от повишаване на образността, ни се препоръчва да „залеем слушателите си с поток от визуални, кинезисни, и слухови думи и изрази.” Този подход обхваща не само едновременно три различни системи – той увеличава възможностите за приковаване вниманието на публиката, като събужда трите основни области на психиката. Ако хората свързват нас и нашия изказ с приятни и стимулиращи чувства, те ще се върнат, за да ни чуят отново. Но при белези на безсилната реч, изпъстрена с думи като „сещате ли се?”; „прав ли съм?”, „ясно?” едва ли ще заслужим симпатии и доверие.  Използването на абстрактен език  често е признак на криворазбрана стратегия, предназначена да придаде на използващия по – интелигентен имидж. Абстрактният език всъщност ни дистанцира от аудиторията и се възприема като всичко друго, но не и интелигентност.
          Да не забравяме, че основната ни задача в ораторското изкуство е да придадем на слушателите 

 

РАЗБИРАЕМО И СИЛНО ПОСЛАНИЕ.  Думите ни ще отлетят напразно, ако не са ОБМИСЛЕНИ И СТРУКТУРИРАНИ СЪОБРАЗНО ПРЕДПОЧИТАНИЯТА И ЕЗИКОВИТЕ РЕГИСТРИ  НА НАШИТЕ СЛУШАТЕЛИ.





Гласувай:
3



1. izvorche - Прочетох с интерес
14.07.2016 10:02
Много добра статия, с дозирана и подредена информация, полезна ми е - благодаря!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: shonyrai
Категория: Изкуство
Прочетен: 217759
Постинги: 14
Коментари: 65
Гласове: 24
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031