Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
22.12.2010 20:34 - КАК ДА РАЗВИЕМ СМЕЛОСТ И УВЕРЕНОСТ В СЕБЕ СИ
Автор: shonyrai Категория: Изкуство   
Прочетен: 13489 Коментари: 2 Гласове:
5

Последна промяна: 11.04.2011 12:42


VІ.  КАК ДА РАЗВИЕМ СМЕЛОСТ И УВЕРЕНОСТ В СЕБЕ СИ 

   Из опита на някои известни оратори. Главни предпоставки за успех. 

         Да     заинтересуваме нашите слушатели.   Речта: цел и смисъл 

             Марк Тулий Цицерон  е известен не само като добър оратор , но и с Трактатите за ораторското изкуство. В сборното издание „За ораторското изкуство” / Толмачов А. В., 1975 / е поместен откъс от един Трактат. В него Цицерон споделя редица принципни постановки за ораторското изкуство, като посочва „тайните” му. Ето някои ценни препоръки: „Забележителните представители на ораторското изкуство са с богата начетеност, извънредно много знания и старание. Трябва да се познава историята на древността, да се изучат до тънкост всички движения на душата, за да успокояваме или развълнуваме душите на слушателите. „/ 1975: 55 /. Самият Цицерон се упражнявал върху възвишени стихове – устно излагал съдържанието на прочетеното с „най – добри изрази”.  Четейки преди всичко поети, той ги тълкувал  пред аудитория и в „домашна обстановка”. Разработвайки това, върху което  е трябвало да говори, той е акцентувал върху „украсяванията на думите”, тяхната яснота, която илюстрира „блясъка на мислите”. Ето едно негово твърдение: „Нищо не очарова по – силно душата, както произнасянето на речта: то покорява душата, оставя следа в нея, преобразява я, кара я да вижда оратора такъв, какъвто той самият желае да се покаже. Речта трябва да бъде способна да убеждава, да доставя наслада, да увлича. Твърд ум и големи способности трябва да притежава ораторът; да бъде точен, за да убеждава, умерен, за да наслаждава, силен, за да увлича.” Философията, според разбиранията на Цицерон, е в основата на красноречието. Цялата своя изразителност ораторът трябва да насочи в лицето си, а не в тялото си. Шегите му да бъдат остроумни, а не присмехулни. Демостен е предпочитал остроумието пред присмехулството, защото „първият вид изисква смело дарование, а вторият – по – голямо изкуство” / с. 55 – 73 /.
             Цицерон определя добрия оратор като „ скромен, да говори умело и изтънчено, мъдро, да говори спокойно, тихо, отчетливо, определено, ясно, остроумно. Най – добрият оратор е оня, който със словото си и учи слушателите, и им доставя удоволствие, и им прави силно впечатление.” Самият Цицерон се е учел от Демостен с уверението, че : ”Който не желае да прилича на Демостен, не е оратор”. /с.84 /.
             В особено ценното издание „101 велики личности и как те промениха света „  / 2002 / авторът Дж. Х. Тайнър е събрал най – ценното за значимите хора, дали своя принос за    човечеството. Сред тях е британският политик Уилям Гладстон / 1809 – 1898 /, със собствена библиотека от 32 000 книги на 6 езика. Поради богатите си познания, Гладстон е  бил известен и с ораторските си постижения. Завършил Оксфордския университет, той служи на нацията като държавник. Четири пъти като министър – председател установява демократически принципи, които прокарва чрез речите си, свидетелстващи за неговата интелектуална и морална сила. Известен е  с огнените си слова, в които говори срещу неморалността без капка лицемерие. Известен е и с великата  реч, заставяща турскофилското английско правителство да капитулира. Тази реч  трябва да се знае от всички българи, защото чрез нея се защитават страдащите от чуждия гнет като произнесените образни думи  събуждат необикновено състрадание в полза на пострадалите. Речта е произнесена на 9 септември, 1876 година. Богатият език, образният изказ, съдържателното слово, дълбочината на аргументите, изисканите реторически въпроси са само част от достойнствата на тази реч, включена в образователните програми на университетите.
             По същото това време в Русия става особено известен Анатолий Кони, юрист, учен, литератор, държавен политик и блестящ оратор. Тогава 32 годишен, Кони все още не е почетен академик, в който ще се превърне по – късно, но живите му срещи с Толстой, Достоевски, Чехов, Горки, Тургенев, Станиславски наслагват общочовешка нравствена основа, върху която той изгражда ораторския си талант. Той съветва младите оратори относно  тона на речта, в който трябва да има „увереност, убеденост и сила. Не трябва да има учителски тон, противен и ненужен на възрастните и скучен за младежите.  Да се избягва шаблонът на речта, който е опасен особено в началото и края. Първите думи да привлекат вниманието на слушателите”, твърди Кони. Втората задача на оратора е да задържи вниманието на аудиторията. Как ? С краткост на речта, с освежаващи отстъпления като се знае, че „Краткостта е сестра на таланта”. Краят да се свърже с началото, за да се достави дълбока естетическа наслада, за което говори и Пушкин. Най – добрите речи според А. Кони са „прости, ясни, понятни и пълни с дълбок смисъл, но да не загубим собствената си физиономия между Толстой и Дикенс”, подражавайки им като ги цитираме  прекомерно.../ 1959 : 188 – 197 /.
             Интересни са и размислите на Л. Н. Толстой за ораторското изкуство. Те са поместени в едно негово писмо до П. Веригин  в 1895 година. Ето част от тях: „Художественото изразяване на мисълта е в основата на ораторството. Не трябва да се произнасят излишни неща, но  трябва да се говори само за онова, което не дава покой. Да се говори с любов към онова, което обичаме, за да излиза от душата ни. Цялата премъдрост на хората се състои в словото. Предимството на устното предаване е в това, че слушателят чувства душата на говорещия” / 1959:189 – 191 /.
             Д. Карнеги в книгата си „Как да развием самоувереност и да влияем на хората при публични изказвания” /1990 / посвещава специален параграф върху „Тайните в речите на Линкълн” /с. 148 /. Кои са те?
             Ейбрахам. Линкълн  е притежавал дълбока и постоянна склонност да изказва аргументите си по такъв начин, че да станат ясни на всички присъстващи.  Идеите си ги „прави” зрими като си служи с малки рисунки.
            „Нека вашите илюстрации, твърди и Карнеги, бъдат ясни и конкретни като силуета на еленови рога на фона на залязващото слънце” / с. 151 /. Важните идеи да се повтарят с различни думи.  Наполеон е смятал, че повторението е единственият сериозен принцип в реториката. Освен това конкретността прави речта по – ясна, впечатляваща, убедителна и интересна.  Да не се опитваме да засягаме твърде много въпроси. Линкълн се е придържал към това правило като е завършвал своите изказвания с кратки резюмета на изказаните твърдения. Умението да се предизвиква интерес е умение, което човек притежава независимо от университетското образование и е достояние на този, който притежава щастливата способност да говори конкретно и определено. Линкълн не само я  е владеел, нещо повече: използвал думи, които създават образи.  Фрази, които предизвикват във въображението картини, са и пословиците и поговорките, които преминават от поколение на поколение, някои от които са: „Не обещавай жерав в небето, а дай синигер в ръцете”; „Започне ли да пръска – чакай дъжд”; „Може да закараш коня на водопой, но да пие не можеш го накара”. Ненапразно теоретиците по ораторско изкуство препоръчват заучаване на поговорки, пословици, сентенции и крилати фрази или афоризми, които са не само богат лексикален фонд в паметта, а и образен потенциал за провокиране на слушателското въображение. Линкълн постоянно е употребявал  образна терминология. „Аз винаги вярвам на оратор, който говори с ентусиазъм и интерес” – така е твърдял  и известният английски романист Е. Бенсон. Трябва да помним това.
             Д-р Чарлз Елиът , бивш президент на Харвардския университет в  продължение на 30 години е заявявал: „ Признавам само една духовна придобивка като необходима част от образованието на мъжа или жената. Имам предвид точната и изискана употреба на родния език” / с. 172 /. Как може да се овладеят думите, за да се употребяват красиво и точно? Линкълн е използвал красивите и точни думи с потресаващ успех.  Нито един американец не е създавал толкова успешни словосъчетания и не е изказвал в проза толкова неповторими фрази като тази: „Към никого не се отнасяйте със злоба, към всички се отнасяйте с милосърдие” .
             Дали Линкълн, на когото бащата е бил неграмотен  дърводелец, а майка му – жена без никакви изключителни способности, е бил надарен с дар слово? През целия си живот не е посещавал училище и една година, сам е твърдял за своето образование, че е недостатъчно. Кой е бил неговият учител? Това били странстващи педагози, пътуващи от едно селище в друго с мисията да образоват ученици в четмо, писмо и аритметика.  По – късно не си е губел времето и винаги гледал да общува с хора с по – високи умствени способности.  Избирал си приятели сред интелектуалния елит, сред певците и поетите на всички времена. Можел да цитира по памет цели страници от произведенията на Бърнс, Байрон, Шилер. Четял в леглото си късно през нощта стиховете на Худ. Като президент намирал време да повтаря по памет големи откъси от Шекспир, да дава собствено тълкуване на едно или друго произведение. Особено харесвал „Макбет” и го е знаел почти наизуст. Бил предан и на поезията. Не само помнел стихове, но ги повтарял в частни беседи и пред аудитория, дори се опитвал сам да пише стихове. „Този самоук човек – пише Робинсон в книгата си „Линкълн като литератор”, - е обогатил своя ум с образците на истинската култура. Наричайте го гений или талант, но процесът на развитие на неговите постижения може да бъде охарактеризиран с думите на проф. Емертон: „Той вече нямало какво да учи в училище – обучавал се е следвайки педагогическия метод, който винаги се е оказвал единствено ефективен: като се е опирал на своята неизтощима енергия, насочена към постоянно попълване на знанията и на практическа дейност” / с. 174/ 
          Този тромав човек от средата на първите заселници, който се занимавал с белене на царевица и клане на прасета за 31 цента на ден – произнесъл в Гьотисбърг една от най – красивите речи, говорейки по – малко от 2 минути. Речта на Линкълн била излята от бронз и поставена в Оксфордската библиотека като пример за това какво може да се направи с английския език... Колко много великите оратори дължат на ЧЕТЕНЕТО И НА КНИГИТЕ!
          КНИГИТЕ! Ето в какво се състои тайната! Този, който обогатява и разширява своя речников фонд, трябва постоянно да изучава съкровищата на литературата.
          Подобна е ораторската съдба и на Джон Брайт – напуснал училище на 15 години, работил в памучна фабрика, но  станал един от най – блестящите оратори на своето поколение, известен с това, че владеел изключително убедително английския език. Той също заучавал дълги откъси от Байрон и Милтън, Уърдсуърт, Шекспир ш Шели. Всяка година препрочитал „Изгубеният рай”, за да обогати речниковия си запас.
      Подобен опит имат и други известни оратори. Демостен приписал 8 пъти „Историята” на Тукидид, за да овладее впечатляващата фразеология на този знаменит историк. Тенисон изучавал ежедневно Библията. Толстой  четял, препрочитал и учел наизуст откъси от Евангелието. Роберт Стивънсън  изучавал Дефо и Монтен, а после ги „копирал”.
         Такъв е пътят и на други известни автори – оратори, за които тайната на успеха е: „Да се търсят книги, старателно да се четат и изучават”. Томас Джеферсън заменя любимите си вестници със стойностни книги, защото чрез тях се „ чувства по – щастлив и умен”. /с. 177 /.
              Ралф Уолдо Емерсън, почетно име, изписано с бронзови букви  върху  официалния вход на Харвардския университет, в знаменитото си есе „Доверие към себе си” съветва в същия дух: „Изкажи убеждението, родено в дълбочината на душата ти и то ще придобие смисъл за всички.” /с. 178 /. Да се говори за това, което е наше убеждение, а не да изразяваме мислите на заобикалящите ни е едно от най –ценните качества на оратора. Нашият маниер на убеждаване обаче би се повлиял от прочетените книги, които ще направят изказа ни по –красив и изтънчен. „Кажи ми какво четеш, - отбелязвал Гьоте, - и ще ти кажа кой си”.
           У. Уилсън , литератор и известен оратор споделя: „ Моят баща не позволяваше на никого от членовете на семейството да използва неправилни изрази. Всяка езикова грешка на някое от децата се поправяше незабавно, всяка непозната дума се обясняваше веднага, всеки от нас беше поощряван да използва такива думи, които биха могли да бъда затвърдени в паметта”. „Една нова дума на ден!” – такъв  става и неговият девиз по – късно и той в рамките на година придобивал 365 допълнителни речникови значения, които да обогатяват мислите, а чрез тях – и изказа.
           Приписването на изречения има същия ефект. С това „упражнение” се постига не само точност при изразяването ни пред публика, а и го изпъстряме с оригиналност и свежест в палитрата на думите.
         Попитали Кетлин Норис как можем да подобрим стила си при публично изказване и тя отговорила: „ Чрез четене на класици, прозаици и поети и чрез критическото изхвърляне на изтърканите фрази и втръснали изрази”. / с. 185 /.
           За да успеем да заинтригуваме нашите слушатели, нека си спомним част от генетичния ни код: всички хора са устроени така, че да действат в интерес на:

-         Себе си;

-         Семейството;

-         Групата;

-         Обществото;

-         Бог.

             Едва през 1998 година бе открита част от мозъка, която се активира, когато човек общува с божественото. Така твърди известният автор Кевин Хоган в „Наука за влиянието в бизнеса, рекламата, мениджмънта, личните отношения. Накарайте хората да кажат „Да” / 2007 /.  За да мотивираме аудиторията да ни слуша, да ни повярва и да действа чрез силата на нашето убеждение, е нужно да разширяваме контекста,  за да ангажираме и емоционалното й мислене. Всеки оратор знае, че е по – лесно да се убеди голяма група от хора, отколкото индивид в разговор на четири очи. Груповото мислене надделява и хората следват  тези, които се чуват най – силно. Повечето хора са като овце, които очакват пастира си. Затова е много важно да се спазва принципа „Всички се нуждаем от любов” – да покажем на аудиторията, че се интересуваме от нея. Хората буквално усещат истинския интерес и, когато се уверят в него, са много по – склонни да ни повярват и да ни следват.
          Известен е т.нар. Делта модел на влияние в 21 точки. / с. 52 /.Ето как изглежда той:
-         установяване на комуникативно разбирателство – оратор – аудитория;
-         хората обичат да говорят за това, което харесват и затова трябва да открием какви са интересите на слушателите;
-         влизане в синхрон с тях- духовен конфорт;
-         да следваме настроенията на аудиторията;
-         да говорим с ъс скоростта и височината на слушателите ни;
-         дишането ни да бъде незабележимо;
-         стойката и позицията на тялото да са позитивно изглеждащи;
-         повеждаме интереса на аудиторията със словото си;
-         повеждаме с тон, темпо и тембър на гласа;
-         водим с позиция и движения на тялото;
-      да отдаваме състрадание, толерантност, „подаръци” във вид на заинтересованост,
      похвала, комплимент;

-       споделяне на нашия опит с аудиторията, предлагане на помощ;
-        споделяне на „общ враг” – наркотици, агресивност, насилие и др.;
-        кратки истории за успели слушатели от нашата аудитория;
-         да показваме уважение към аудиторията;
-         силно начало и силен финал – така ще ни запомнят;
-         да даваме повече от обещаното;
-        да не прекаляваме в оценката на събитието, случката, явлението, за което
       говорим;

-         да бъдем точни в отношението си към изказа;
-         какво можем да направим за аудиторията като знаем, че никой друг няма да го
       направи;

-         да бъдем нащрек относно реакциите на аудиторията.
      Науката за въздействието включва и умерения обем информация, която поднасяме – да знаем кога да спрем е умение. Много е важно и леснозапомнящото се послание – то може да се повтаря от човек на човек.
      От същата важност са и предварителното знание – плод на задълбочената ни подготовка; физическата красота, за да сме и външно стилни и въздействащи; авторитетът, който имаме, особено и ако сме експерти;в процеса на убеждаване да насочваме мисленето на аудиторията; да използваме тактиката на необичайните твърдения...Това са все стратегически специфики на публичното говорене и бизнескомуникациите, оформящи и друго естество на бизнесреториката, която ще разгледаме по – нататък.





Гласувай:
5



Следващ постинг
Предишен постинг

1. анонимен - indecysycle
21.10.2012 18:29
http://allbestedmeds.com/acheter-avana-france.html - avanafil than satisfied with the pill of Avanafil about mg daily when combined me until the rest one pill per day. <a href=http://allbestedmeds.com/acheter-avana-france.html>acheter avanafil</a> Of course if you another solution and then take blood away from found in various body normal size blood leaves the corpus cavernosum penis. http://allbestedmeds.com/buy-avana-usa.html avanafil the info that managed to last longer about the drug and according to that you and that is the whether or not it is safe for you. No one should take long time since the seems to be faster but remember that before.
цитирай
2. анонимен - page rank service backlink service
06.11.2012 09:48
how's life ? shonyrai.blog.bg blogger discovered your site via yahoo but it was hard to find and I see you could have more visitors because there are not so many comments yet. I have discovered site which offer to dramatically increase traffic to your blog http://cheap-mass-backlinks.com they claim they managed to get close to 4000 visitors/day using their services you could also get lot more targeted traffic from search engines as you have now. I used their services and got significantly more visitors to my blog. Hope this helps :) They offer most cost effective <a href=http://cheap-mass-backlinks.com>services to increase website traffic</a> Take care. Richard
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: shonyrai
Категория: Изкуство
Прочетен: 217742
Постинги: 14
Коментари: 65
Гласове: 24
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031