ІІ част    ХАРИЗМАТА  - ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА ІV
                                                                                ТЕМА 

                                         КАК СЕ ПРИДОБИВА ХАРИЗМА

                                         ВЛИЯНИЕ ВЪРХУ АУДИТОРИЯТА

        Когато един оратор се изправи пред аудиторията, почти веднага става ясно дали може и как може да й повлияе. Ако той, ораторът излъчва увереност, вяра в собствените сили и самоуважение, аудиторията реагира с внимание и интерес към него. Не само го приема, а постепенно го възнаграждава с позитивно любопитство и симпатия.  Ако обаче ораторът амбициозен, надменен, самомнителен или е облечен безвкусно, небрежно , кичозно – веднага се получава така нар. ефект на неприятното последствие. Небрежното облекло издава немарлив ум. Същият ефект се полуава от небрежната прическа и непочистените или неподходящи обувки. Любопитен пример е случка от живота на капитан Грант. Той обявява своето поражение на всеослушание, стегнат в безукорен мундир, колосата яка и лъщящи ботуши. Подобен пример би могъл да бъде оня български хайдутин или войвода, когото преди да обесят, пожелава да е облечен в бяла риза, за да се „белее” а русият перчем – да се „ветрее”. Българските народни  песни така внушават чувството на човешко самоуважение, чест и достойнство.
      Ораторът, желаещ да се усъвършенства, трябва да знае, че е под „увеличителното стъкло” на неговите слушатели. И, за да предизвика одобрение,още в първите секунди на появата    пред аудитория, обаятелната усмивка ще бъде „мост” към сърцето й. Усмихнат така, сякаш е много радостен да види аудиторията си, след няколко мига той ще получи също няколко усмивки; слушателите ще бъдат заразени от същото чувство. Докато студеното изражение ще предизвика и същата реакция. Плахите или пък суетни оратори не могат да събудят доверие. Ненапразно стара китайска поговорка гласи: Този, който не умее да се усмихва, не трябва да се занимава с търговия.
      ЛИЦЕТО и неговият ЛИЦЕИЗРАЗ са от изключителна важност при харизматичните личности.
       „Има неща, които не могат да се научат. Едно от тях е ЛИЦЕТО. То е обещание за собствен свят, който се опитваш да разголваш....Лицето никога не е лице за всички. То е лице за този, който умее да чете човешките лица. Да разговаря с чертите. Да целува мислите...Няма формула за изящно лице. Просто се раждаш Невена” .
      Българската актриса Невена Коканова е една от харизматичните личности . Запомняща се не само с безусловния си талант – на филмова и театрална актриса, но и с възможността да покори аудиторията си от всички възрасти. Срещите на живо с нея са го доказали. Затова и посмъртно когато излезе биографичната книга „Невена Коканова”/2008 /  авторът Георги Тошев акцентира върху онези специфики на нейната харизма, които са плод на дълго изработване: всекидневно обучение още от 7 сутринта в ямболския театър на техника на   говора, самоконтрол, дишане, умения за театрален грим.....
        Ако лицето излъчва високомерно, самомнително изражение – изразът рефлектира върху аудиторията. Нахалната самовлюбеност също отблъсква.
         Външен ефект от същността на харизмата притежава ДРЕХАТА. Древна поговорка гласи: „Дрехите правят човека”, а българската я допълва: „По дрехите посрещат – по ума изпращат”. Умерено – деловото обличане е подчертано отношение към аудиторията. Парвенютата не притежават естетически финес и усет  и затова се обличат в неподходящо облекло със силен акцент върху аксесоари като гривни, ланци, пръстени, пиърсинги и др. Това издава емоционална незрялост.
        Същото впечатление се получава от изкривените токове на обувките, скъсани копчета, лекета, мръсна яка на ризата, мръсни нокти, лак до полвината – излющен и небрежен, натрапчива миризма на пот, яхния и възкисело и др.
         Парфюмът, когато сме пред аудиторията, също ни издава. Той трябва да е дискретен и ненатрапчив.
         Изисканият ни вид, чистотата, която ще лъха от нас, усетът за стил само може да улесни нашата комуникативност и влияние над аудиторията. 
         Всичко това може да бъде обект на подражание от нашите родители, защото първите 5 години са ДОМАШЕН  МОДЕЛ, който се пренася в живота ни. Заетите родители вероятно имат и пропуски в това отношение – ако говорят с пълна уста, по телефона – също, ако мляскат, сърбат шумно, ако говорят небрежно и прекъсват събеседника, ако повишават тон при незначителни причини, ако обсъждат другите зад гърба им и ги клеветят, ако лъжат и не изпълняват обещанията си, ако....каквото и да говорят и действат – моделът се запечатва  и изгражда идентичността ни.
         ПОХОДКАТА е също тип саморазкритие без думи. Ако се наблюдава оратора как прекосява огромно пространство / на залата / , за да се види походката му – могат да се направят обективни констатации за личността му. Типът човек личи и от начина на отваряне и затваряне на врати – колебливо, тихо, наполовина, решително навлизане, затваряне с трясък, оставяне вратата отворена – всичко това добавя щрих към самоличността ни. Потайните хора например – боязливи и деликатни, ходят почти на пръсти. Егоцентриците  и агресивните стъпват първо върху тока, след това се вкопчват сякаш в земята. Нормалновладеещият се стъпва с цяло стъпало – от пета към пръсти. Любителят на природата, спортистите и скиорите имат пружинираща походка – те са енергични, открити и чувствителни. Максималистите имат ситна крачка. Материално ориентираните, за които времето е пари, са с нервни, стремителни стъпки. Така обаче ходят и неспокойните, измъчвани от проблеми. Страхливците имат олюляваща се походка, обезкуражена с подкосяващи се крака. Напрегнатите вървят сякаш на кокили, те обаче обичат да демонстрират поведение с показна стабилност / което  издава вътрешни липси /.
           СТОЙКАТА НА ТЯЛОТО е свързана с вътрешната и външна опора – тя ни поддържа в равновесие. Халил Джубран в книгата „Пророкът” / 1997 / твърди: „ А вашето тяло е арфата на душата ви – от вас зависи да произведете сладкострунен глас или скрибуцане...” Тялото, стойката подчертават също нашата идентичност. Стоежът ни сякаш казва: Кой съм аз? – и ни определя.  Всяка негативна мисъл прави физическото ни тяло слабо, поддаващо се на различни болести. Изправеното тяло издава душевна откровеност. Приведеното тяло е с телесна обремененост, душевно неравновесие, потиснатост. Външният стоеж издава нашето вътрешно състояние.
             Агресивно – високомерното поведение се демонстрира с „вирнат нос” или с превдзети движения. Наведената глава – покорно и чак сервилно „говори” за вътрешна нестабилност и конфликт на ценностите. Още – когато изричаме лъжа – отслабва силата ни и обратно – изречената истина винаги поражда сила – това се придава на стойката и контрола над тялото. Ако се практикува например безкритичност и любов, започвайки със себе си – ще бъде много по – различно състоянието на тялото и стойката от онова състояние на обиденост, разстроеност, което ще попречи да се чувстваме добре и тялото ще го покаже чрез дискомфорта.
            ДВИЖЕНИЯТА ,щом застанем пред аудитория, също ни издават. Така например барабаненето по катедрата, играта с химикал, пукане на пръсти или игра с тях, въртене на копче или ухо, докосване на възела на вратовръзката или бижуто, въртене на маркер и шумно прелистване на листовете отпред и др. са знаци, чието разчитане ни присъединяват към не много стабилните оратори.  Несъзнателните движения са най – красноречивият показател за степен на овладяност и вътрешна хармония.  Неопитните, несигурни и тромави движения са частичен белег за несправяне.  Психолозите препоръчват: Ако искаш да изучаваш хората – наблюдавай ги, когато танцуват – в танците най – силно се изявява същността на една личност. Подобен „тест” за разчитане на човешката същност е и разговорът по мобилния телефон – наблюдавай кой как говори – автентичността на факта подсказва типа личност.
            ФРИНОЛОГИЯ НА ОРАТОРА  - някога в древността аудиторията по фринологията е съдела за личността на оратора.  Така например големите очи, малките нос и уста „говорели” за духовна насоченост, склонност към фантазиране, но и ограничен усет за реалност. Малките очи с големи нос и уста свидетелстват за ограниченост на духовното начало,чувственост, склонност към самохвалство, надценяване на материалното. Големият нос е белег за грандоманство, за блясък без покритие, прекалено самочувствие и стремеж към изпъкване. Голямата уста „говори” за преобладаващи животински инстинкти, примитивност, склонност към наслада и необузданост. Малката уста е белег за висока интелигентност, но и със склонност към деспотизъм.
             В проучването си „........” Х. Ендрес / .....: 107 – 127 / обръща и специално внимание на РЪЦЕТЕ като ги определя като „ говореща тайна на мълчаливите думи”.  Още някога в Индия, Вавилония, Сирия, Египет науката за ръцете – „ хирософия” е изучавана от всички като „важен ключ към тайната на една индивидуалност”. Защото ръцете са в тесни взаимоотношения с централната нервна система и мозъка. Всеки импулс като движения и трепет на душата се изразява чрез „антената” – ръцете. РЪЦЕ – ГЛАС – ОЧИ  са трансцендентна верига, своеобразна триада, най – силен изразен орган на човешката чувствителност. Ръцете като израз на душата приласкават, прегръщат, галят, прощават, благославят...Ненапразно старият свекър някога е с разтворени ръце за прегръдка на невястата, която влиза в дома му, свекървата нежно я притегля и я гали по косата; полагането на ръце върху болен човек от близки, които се молят за оздравяването му; самият Христос лекува с ръцете си и т .н.  – все факти, които доказват особената функция на ръцете.
             Ето някои любопитни видове ръце, чрез които можем да „разчитаме” оратора пред нас: Широката ръка е още „полезната” ръка; интелектуалната е със силно развити възли на пръстите, т. нар. философски възли – тя е още белег за скрити способности като умение за преценка, висока интелигентност; артистичната чувствена ръка е с овални пръсти, спонтанна, експанзивна, с усет за красота; най – пропускащата ръка за космични силови въздействия е ръката с фина конструкция – с гладки, издължени и остри пръсти. „Душевната” ръка е малка, тънка, изящна и красиво разчленена с удължени нокти  - тя издава силна интуиция и непрагматизъм – такава ръка притежават идеалистите и духовните лидери.  Ръката е символ на целия човек – изразът „Той поиска ръката й” го доказва.
             ГЛАСЪТ като основна базисна част за разпознаване същността на оратора зависи не само от настроението, още от ларингса, гръдния кош, небцето. Гласът непрекъснато се изгражда . Той е ясен израз на моментното състояние, барометър на душевния климат. Гласът например отразява нашето неспокойствие, вътрешно раздвоение и др. За да развиваме нашия персонален израз – гласа ни, препоръчително е по - често да пеем. Много професии „прозират” чрез спецификата на гласа: юриста, политика, учителя, лекаря, свещеникът, военният – оразличава се не толкова съдържанието на думите, а КАК СЕ ГОВОРИ. Истински изтънченото ухо на слушателите усещат искреността на гласа. Вибриращата въздействена сила на гласа интуитивно се разпознава – чрез него прозира съответствието например между думи и дела. Възрастните владеят изкуството да се преструват – оттенъците на гласа обаче могат да ги издадат. Нека си припомним по – горе теста за разпознаване – телефонните разговори.  Те издават Шефа, Мутрата, Мутресата, Секретарката, Учителката, Съдията, Счетоводителя, Зъболекаря, Пациента, Студента, Преподавателя...
             СМЕХЪТ -  е „диагноза на характера” – така твърдят парапсихолозите. Той също е с нюанси, които ни идентифицират – звънлив смях, ехиден, детски, весел, избухващ, тържествуващ, подигравателен, язвителен, ироничен и т.н. Свободният, открит смях, дрънчащо – проташкият, смях – гримаса / само с устни /  са също видови нюанси, които подкрепят древната сентенция:  „В смеха се разкрива характерът”.
            ОЧИТЕ – светлите ириси при изричане на лъжа – потъмняват. При излъчване на позитивни чувства още повече светлеят и искрят. Добротата също прави очите да изглеждат окуражителни, насърчаващи – а да не забравяме, че харизматичната личност е емпатийна, етиката и почтеността се отразяват на израза на очите. Например блуждаещият поглед, избягващ да срещне погледи от аудиторията, издава несигурен в себе си човек, който звучи неискрено. Езикът на тялото го разкрива. Проблясващата вътрешна студенина, досада, отвращение, пресметливост, равнодушие, съжаление – всички вътрешни състояния на говорещия се проецират в израза на очите. Пак по очите можем да разпознаем професиите – например учителските очи могат да гледат различно – според качествата на човека: нетърпеливи, лишени от разбиране, нетолерантни, надменни; бизнес – представителите могат да бъдат с поглед, издаващ арогантност, самоувереност, невъзмутимост...По същия начин можем да „разпознаем” моряка, чиновника, изследователя, лекаря, артиста, домакинята, търговеца... Сигурно е твърдението на изследователите от областта на парапсихологията, че „ Най – характерните и абсолютно точни белези на индивидуалността са гласът и очите”. Високото изкуство на човешкото познание е именно във възприемането на основното значение на погледа и гласа.  
           „Най – мощният фактор за контрол на речта, гласа и погледа е любящото сърце” / Бейли, 2002: 160 /. Алис Бейли проучва спецификата на речта пред видове аудитория в книгата си „Посланията на тибетеца” и съветва още: „ Не казвай нищо, което да възпламени омраза или недоверие” / пак там, с. 160 /. Специално се обръща към родителите : да се говорят колкото се може гальовни думи на децата.
В проучването си „Психология на общуването” / 2002 / Ив. Игов подчертава колко важно е за оратора да притежава умения за наблюдение – да разпознава чувствата и емоциите, които се излъчват от аудиторията. Да е наясно той самият какво излъчва. Жените оратори са по – интуитивни и те веднага забелязват словесно – невербалните знаци.
           ВЪПРОСИТЕ,  които можем да задаваме на слушателите си, могат да бъдат 2 вида: затворени / отговорът е само „Да” или „Не” /; отворени – те изискват изясняване чрез перифраза, тълкуване и изслушване на подробности и детайли. При всички случаи обаче трябва да бъдем максимално точни в задаване на конкретни въпроси или ако  се налага да отговаряме – конкретни и ясни отговори, за да не подведем аудиторията или да не я манипулираме.
            Взаимното влияние – оратор на аудитория и слушатели на говорещия още Марк Антоний го е отбелазал като „цялостен процес, който включва умения за разпознаване, умения за изслушване, изказване и приемане на мнение, противопоставяне и подпомагане”. Ако се наложи да отправим похвала на някой заслужил / или някои / , трябва да бъдем:
-         максимално конкретни и мотивирани :”Вие сте добър, защото...”;
-         да се обърнем поименно към него – така ще ни запомнят;
-         да го гледаме в очите;
-         да му се усмихнем;
-         да му благодарим.
          Ако ли пък нас ни похвалят и ние отхвърлим похвалата, това ще е белег на ниско самочувствие и отхвърляме този, който ни е похвалил.
          Ако не кретекуват, порицават, нападат, обвиняват – има също изискан и правилен начин да приемем критиката. Най – напред трябва да попитаме „Защо?”Ако ние се съгласим – това означава, че приемаме факта по формулата – „Ти си прав, аз съм права” – и така обезоръжаваме опонента.
          Ето и някои техники на противопоставяне:
 -     да се запази спокойствие и вежливост /Брой до 100.../;
 -       да бъдем насаме с опонента, за да му се противопоставим вежливо;
 -     да не се припомня миналото, а се центрираме върху проблема;
 -       да бъдем настойчиви в постигането на консенсус;
 -    чрез Аз – послания да изразяваме чувствата си без да засегнем събеседника, например: какво изпитвам, от какво се натъжих, как се чувствам, какви са последствията – върху опонента и върху мене...
         Правилата в отстояване на позициите са:
-         доброжелателен тон, а не гневлив;
-         порицаване на конкретния проблем, а не човека;
-         подпомагане не чрез съвети, а чрез алтернативи – обсъждане на
        варианти, изясняване на чувства, избистряне на подходящи идеи.       
        Комуникативното правило гласи: „Бъди мек по отношение на хората и твърд по отношение на проблемите!”. Защото „Цялото нещастие се дължи на егото. От него идват всички беди. Ако отхвърлиш егото и го унищожиш, като го игнорираш, ще бъдеш свободен...”  - това твърди Р. Махарши. В книгата си „ Промяната” / 2010 /  американският  доктор по философия Уейн Дайър, известен писател и доктор по педагогическа психология в Университетите  „Уейн”  и „Сейнт Джон „ в Ню Йорк  отбелязва как да преминем от Амбицията към Смисъла. Не да загубим стремежа си, а да го хармонизираме със смисления и целеустремен живот. Харизматичните личности осъзнават нуждата от промяна и я предприемат. Промяната започва чрез спиране на инерцията и самомнението на егото, но след това трябва да продължим като излезем от коловоза и се насочим в противоположна посока. Или с думите на Лао дзъ:
                       Мъдрият не трупа.
                       Прави всичко за хората –
                       и повече получава;
                       давайки всичко на хората –
                       по – богат става.
          Мотивираме се от етиката, ведростта и качеството на живота. Нагласите към честност и подпомагане на Другите изместват онези нагласи, които са били  приоритетни и са се превръщали в амбициозни търсения на независимост, кариера, привлекателност. След промянат новите ценности са: личностно израстване, себеуважение, духовност, щастие, щедрост. Всеки наш дъх е проявление на житейската ни мисия. Изпълнени с щедри мисли, ние привличаме към себе си енергията на щедростта. „Практикуването на безкритична добродетелност” е идеята за смислен живот, която ни внушава Лао дзъ. Според него 4 са основните добродетели, които хармонизират живота на личността и я нареждат сред харизматичните:
-         безусловна любов и уважение към самите нас и Другите;
-         естествена искреност – да позволиш на Другите да те опознаят без да се страхуваш  или притесняваш как ще те възприемат;
-         благост – добротата и грижата за Другите. Това чувство за свързаност следва състраданието и ние подхождаме към света с благост, смирение и доброта. Мартин Лутър Кинг казва: „Ние сме ,уловени  в неизбежната мрежа на взаимността, обвити в индивидуалната дреха на съдбата. Което влияе на някого директно, влияе косвено на всички останали”.;
-         подкрепа, която се проявява в служене на Другите без да чакаме отплата и благодарност – това е квинтесенцията за усещането на Смисъла в живота.
          Прочутият призив на президента Джон Ф. Кенеди е „Не питай какво страната ти може да направи за тебе, попитай какво ти можеш да направиш за твоята страна” ни напомня да загърбим усещането, че винаги имаме право, и да се насочим към смирението. Как? Да се вслушваме в душата си, в интуицията си, във вътрешния глас, който ни нашепва да имаме вяра в себе си. Да вярваме в Другите. Да вярваме в Първоизточника на Битието. Смисълът преобразява всичко.

           Ние привличаме онова, което сме.